Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— А после избяга и я остави — отбеляза той.

— Милорд, както знаете, времената бяха опасни. Тогава бях в по-голяма безопасност далече от двора.

— А сега?

— Не очаквам безопасност. Но трябва да намеря някакъв начин да си изкарвам прехраната и да отглеждам сина си.

Той кимна:

— Хана, бих предпочел за момента да останеш тук, но през лятото ще те повикам при себе си в двора. Искам да видиш отново кралицата и да постъпиш на служба при нея.

— Милорд, вече не съм шут. Имам дете, за което да се грижа, и чакам съпруга си.

— Дете мое, наистина си глупачка, ако мислиш, че можеш да спориш с мен.

Това ме спря.

— Нямам намерение да споря — казах миролюбиво. — Но не искам да бъда разделена от сина си, и не мога отново да нося мъжки дрехи.

— Можеш да го изпратиш при дойка. И можеш да бъдеш шут в женски дрехи, така добре, както и в мъжки. В края на краищата, има много глупачки в женски дрехи. Няма да си изключение.

Прехапах устната си, за да запазя спокойствие въпреки усещането за опасност, което изпитвах.

— Милорд, той още е почти бебе, и не говори. Намира се в чужда страна, ние и двамата не познаваме никого тук. Моля ви, позволете да остане с мен. Моля ви, позволете ми да го задържа.

— Ако настояваш да останеш с него, тогава ще трябва да останеш тук, в провинцията, с Ейми — предупреди ме той.

Претеглих цената, която трябваше да платя, за да бъда майка на Дани, и за своя собствена изненада, открих, че си струва да я платя. Нямаше да го изоставя, каквото и да ми струваше.

— Много добре — казах. Отстъпих назад до стената, за да не преча на носачите, които носеха два големи стола и маса към дъното на каруцата.

Лорд Робърт се намръщи: не беше очаквал, че ще поставя детето преди собствената си амбиция.

— О, Хана, ти не си жената, каквато се надявах, че ще бъдеш. Една вярна съпруга и предана майка не ми е от голяма полза! Много добре! Ще те повикам, когато имам нужда от теб, може би през май. Можеш да доведеш момчето — изпревари ме той. — Но ела веднага щом те повикам. Ще ми трябваш, за да подслушваш и шпионираш в двора.

Лорд Робърт потегли по пладне, в студен мартенски ден, и съпругата му стана от постелята, където лежеше болна, за да го изпрати. Тя стоеше, отново мълчалива, като жена, направена от сняг, в коридора на къщата, докато той потупваше с шапката по ръката си и намяташе пелерината на раменете си.

— Съжалявам, че беше болна по време на цялото ми посещение — каза той бодро, сякаш говореше на малко познат домакин. — Не съм те виждал от вечерята първата вечер.

Изглежда, че тя почти не го чу. Успя да се усмихне безизразно, усмивката й приличаше повече на гримаса.

— Надявам се, че ще бъдеш в по-добро здраве и настроение, когато дойда отново.

— Кога ще бъде това? — попита тя тихо.

— Не мога да кажа. Ще ти изпратя съобщение.

Сякаш отказът му да обещае беше заклинание, което я накара да се съживи. Тя се раздвижи и го погледна гневно:

— Ако не дойдеш скоро, ще пиша на кралицата и ще се оплача от теб — заплаши тя, с нисък и гневен глас. — Тя знае какво е да бъдеш изоставена от лъжовен съпруг, който тича след всяко хубаво лице. Знае що за жена е сестра й. Страдала е от поведението на Елизабет, както съм страдала аз. Виждаш ли, аз знам това. Знам какво означавате ти и принцесата един за друг.

— Държавна измяна е да правиш такива неща — отбеляза той тихо, с дружелюбен тон. — Едно такова писмо би било доказателство за измяната ти. Току-що измъкнахме семейството си от Тауър, Ейми, не ни хвърляй обратно вътре.

Тя прехапа устна и руменината нахлу в бузите й.

— Във всеки случай твоята блудница няма да остане тук с мен!

Робърт въздъхна и погледна през коридора към мен.

— Аз нямам блудница тук — каза той със сдържано търпение. — Трудно може да се каже дори, че имам съпруга тук, както добре знаеш. Тази почтена дама, госпожа Карпентър, ще остане тук, докато я повикам да работи за мен в двора.

Ейми Дъдли нададе лек яростен писък, а после затисна устата си с ръка.

— Наричаш това, което тя върши, „работа“?

— Да — каза той тихо. — Както казах. Ще изпратя да я повикат. И ще дойда да те посетя отново — той сниши глас и заговори внимателно. — И ще се моля заради теб и заради себе си, когато те видя отново да бъдеш спокойна. Това не е начин да подобрим отношенията си, Ейми. Не бива да се държиш като луда.

— Не съм луда — изсъска тя. — Ядосана съм. Ядосана съм на теб.

Той кимна: не желаеше да спори с нея, и явно за него и без друго нямаше значение как предпочита да нарича тя своето състояние.