Филипа Грегъри - Наследството на Болейн

И ще служа и на моя сродник, моя чичо по сватовство, херцогът на Норфолк, Томас Хауърд, най-великият човек в Англия след самия крал. Войник, известен с бързината на походите си и рязката жестокост на атаките си. Придворен, който никога не се влияе от моментните настроения, а винаги неотклонно служи на своя крал, на собственото си семейство и на собствения си интерес. Благородник, в жилите на чието семейство тече толкова много кралска кръв, че има също толкова право да претендира за трона, колкото и всеки Тюдор. Той е мой сродник, мой покровител и мой господар. Той ме спаси веднъж от смъртта на предателка, каза ми какво трябва да правя и как да го правя. Той ме взе, когато направих погрешна стъпка, изведе ме от сянката на Тауър и ме отведе на сигурно място. Оттогава съм му длъжница до живот. Той знае, че му принадлежа. Той отново има работа за мен и аз ще изпълня с чест дълга си към него.

Успях! Аз съм избраната! Аз ще бъда кралица на Англия. Измъкнах се от стягащите ме окови като свободен сокол и ще отлетя. Амелия е притиснала кърпичката си към очите, защото има настинка и се опитва да си дава вид, че плаче при новината за заминаването ми. Тя е лъжкиня. Изобщо няма да й бъде мъчно да ме види как си тръгвам. Далеч по-добре ще й бъде да води живот на единствената останала херцогиня в Клев, отколкото този на моя по-малка сестра. А когато аз сключа брак — и какъв брак само! — шансовете й за добър брачен съюз ще бъдат много по-добри. Майка ми също не изглежда щастлива, но нейната тревога е истинска. От месеци е напрегната. Иска ми се да можех да мисля, че страда, защото ще ме изгуби, но не е така. Поболяла се е от тревога при мисълта колко ще струват на братовата ми хазна това пътуване и дрехите ми за сватбата. Тя е както икономка, така и ковчежник на брат ми. Дори при положение, че Англия се отказва от искането за зестра, тази женитба струва на страната много повече, отколкото майка ми е склонна да плати.

— Дори ако тръбачите излязат безплатно, ще трябва да бъдат нахранени — казва тя раздразнено, сякаш тръбачите са някаква екзотична и скъпа глезотия, за която аз в суетата си съм настояла, а не дадени ми назаем от сестра ми Сибила, която искрено ми написа, че няма да е от полза за нея в Саксония, ако аз потегля към един от най-великите крале в Европа в нещо, което не е много по-различно от обикновена каруца, съпроводена от няколко стражи.

Брат ми не казва почти нищо. Това е огромен триумф за него и голяма стъпка към издигането на неговото херцогство нагоре в света. Той е в съюз с други протестантски принцове и херцози в Германия и те се надяват, че този брак ще подтикне Англия да се присъедини към техния съюз. Ако всички протестантски сили в Европа се обединят, те биха могли да нападнат Франция или земите на Хабсбургите и да разпространят словото на реформацията. Могат да стигнат чак до самия Рим, могат да ограничат властта на папата в собствения му град. Кой знае каква Божия слава може да ни споходи само ако успея да стана добра съпруга на един съпруг, който не е оставал доволен никога преди?

— Трябва да изпълняваш дълга си към Бог, като служиш на съпруга си — казва ми надуто брат ми.

Изчаквам да разбера какво точно иска да каже с това.

— Той приема религията на своите съпруги — казва брат ми. — Когато беше женен за испанска принцеса, сам папата го назова Защитник на вярата. Когато се ожени за лейди Ана Болейн, тя го отведе от суеверието към светлината на реформата. С кралица Джейн отново стана католик и ако тя не беше починала, той със сигурност щеше да се помири с папата. Сега, макар да не е приятел на папата, неговата страна е почти католическа. Би могъл отново да приеме римокатолицизма във всеки момент. Но ако ти го напътстваш, каквото е задължението ти, той ще се обяви за протестантски крал и водач и ще се съюзи с нас.

— Ще опитам най-доброто, на което съм способна — казвам несигурно. — Но аз съм само на двайсет и четири години. Той е мъж на четиридесет и осем и е крал още откакто беше млад. Може и да не ме послуша.

— Знам, че ще изпълниш дълга си — опитва се брат ми да убеди сам себе си, но докато наближава време да замина, той се изпълва с все по-големи съмнения.

— Едва ли се боите за безопасността й? — чувам да му прошепва майка ми, докато вечерта той седи над виното си и се взира в огъня, сякаш иска да прозре бъдещето без мен.

— Ако се държи добре, би трябвало да е в безопасност. Но Бог е свидетел, че той е крал, който е свикнал да прави в собствените си земи всичко, което поиска.