Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Какво да правя? — Най-сетне тя прие опасността. Той видя как я попива в съзнанието си. Най-накрая тя проумя, че е загубена. Видя как тя, кралица до мозъка на костите си, научава колко дълбоко е поражението ѝ. — Трябва да разбера как е редно да постъпя. Иначе ще бъда заложница в чужда страна, без никой, който да се застъпи за мен.

Той не ѝ каза, че я смяташе именно за такава, още откакто беше пристигнал.

— Ще заминем — каза той решително. — Ако избухне война, те ще ви задържат като заложница и ще заграбят зестрата ви. Да пази Бог сега, когато парите най-сетне пристигат, те да бъдат използвани за война срещу Испания.

— Не мога да замина — заяви тя. — Ако си отида, никога няма да се върна тук.

— Свършено е! — изкрещя той, внезапно разгневен. — И сама го виждате, най-сетне. Загубихме. Победени сме. За вас в Англия всичко свърши. Вие бяхте упорита и понесохте унижения и нищета, понесохте ги като принцеса, като кралица, като светица. Дори майка ви не би могла да прояви по-голяма смелост. Но ние сме победени, инфанта. Вие загубихте. Трябва да се приберем у дома възможно най-благополучно. Трябва да бягаме, преди да ни хванат.

— Да ни хванат ли?

— Могат да хвърлят в тъмница и двама ни като вражески шпиони, и да ни задържат срещу откуп — каза ѝ той. — Могат да конфискуват каквито предмети са останали от зестрата ви, и да задържат остатъка, когато пристигне. Бог знае, че могат да скалъпят обвинение и да ви екзекутират, ако действително искат това.

— Не биха посмели да ме докосват! Аз съм принцеса с кралска кръв! — разпали се тя. — Независимо какво друго могат да ми отнемат, никога не могат да ми отнемат това! Аз съм инфанта на Испания, дори да не съм нищо друго! Дори никога да не бъда кралица на Англия, поне винаги ще бъда инфанта на Испания.

— Принцове от кралско потекло са влизали в Тауър и преди, и не са излезли никога повече — каза посланикът мрачно. — Тези порти са се затваряли зад принцове от кралско потекло, които никога повече не са виждали дневната светлина. Той може да ви разобличи като претендентка. Знаете какво се случва в Англия с претендентите. Трябва да си вървим.

Каталина направи реверанс на майката на краля, но не получи в отговор дори кимване. Настръхна. Двете свити се бяха срещнали на път за литургията; зад старата дама беше внучката ѝ, принцеса Мери, заедно с половин дузина дами. Всички те гледаха със студени изражения младата жена, която уж беше сгодена за Уелския принц, но бе пренебрегвана от толкова отдавна.

— Милейди.

Каталина застана на пътя ѝ, в очакване на поздрав.

Майката на краля погледна младата жена с открита неприязън.

— Научих, че има затруднения относно годежа на принцеса Мери — каза тя.

Каталина погледна към принцеса Мери, а момичето, скрито зад баба си, ѝ направи злобна гримаса и се отдръпна с внезапен презрителен смях.

— Не знаех — каза Каталина.

— Вие може и да не знаете, но баща ви несъмнено знае — каза раздразнено старата жена. — В едно от писмата, които постоянно му пишете, можете да му съобщите, че не помага на своята и вашата кауза, като се опитва да осуети плановете ни за нашето семейство.

— Напълно съм сигурна, че той не… — поде Каталина.

— Напълно съм сигурна, че го прави; и ще е по-добре да го предупредите да не застава на пътя ни — прекъсна я старата жена рязко и бързо се отдалечи.

— Собственият ми годеж… — опита се да каже Каталина.

— Вашият годеж? — Майката на краля повтори думите, сякаш не ги беше чувала никога преди. — Вашият годеж ли? — Внезапно тя се разсмя, отмятайки глава назад, с широко отворена уста. Зад нея принцесата също се засмя, а после всички дами се разсмяха на глас при мисълта как принцесата-беднячка говори за годежа си с най-желания принц в християнския свят.

— Баща ми изпраща зестрата ми — изплака Каталина.

— Твърде късно! Твърде много сте закъснели! — с провлечен тон изрече майката на краля, облегната на ръката на приятелката си.

Каталина, изправена пред дузина смеещи се жени, кикотещи се истерично при мисълта за тази окаяна принцеса, която предлага нищожните си съдове и злато, сведе глава, провря се покрай тях, и си отиде.

Същата вечер посланикът на Испания и един италиански търговец, който притежаваше значително богатство и голяма дискретност, стояха един до друг на обвития в сенки кей в едно тихо кътче на лондонските докове и наблюдаваха как без много шум се товарят испански вещи на един кораб, потеглящ за Брюж.