Филипа Грегъри - Вярната принцеса

За мен това не бяха години на поражение; това бяха годините, в които съзрях, и това съзряване беше горчиво. Превърнах се от шестнайсетгодишно момиче, готово за любов, в наполовина осиротяла, самотна вдовица на двайсет и три. Това бяха годините, когато разчитах за опора на запасите си от щастливи спомени за детството ми в Алхамбра и любовта към съпруга си, и се заричах, че каквито и препятствия да има пред мен, ще стана кралица на Англия. Това бяха годините, когато, макар и мъртва, майка ми живееше отново чрез мен. Открих в себе си нейната решимост, открих в себе си нейния кураж, открих в себе си любовта и оптимизма на Артур. Това бяха годините, когато, макар да не ми беше останало нищо: нито съпруг, нито майка, нито приятели, нито състояние, нито перспективи, аз се зарекох, че без значение колко съм пренебрегвана, колко съм бедна, независимо колко невероятна е тази перспектива, въпреки всичко ще стана кралица на Англия.

До тях си проби път новината — а новините винаги стигаха бавно до пренебрегнатите испанци в периферията на кралския двор — че сестрата на Хари, принцеса Мери, ще бъде омъжена, с бляскава церемония, за принц Карл, син на крал Филип и кралица Хуана, внук както на император Максимилиан, така и на крал Фердинанд. Удивително, но тъкмо в този момент крал Фердинанд най-сетне намери парите за зестрата на Каталина, и ги изпрати в Лондон.

— Боже мой, свободни сме. Може да се отпразнува двойна сватба. Мога да се омъжа за него — каза Каталина развълнувано на испанския емисар, дон Гутиере Гомес де Фуенсалида.

Той беше пребледнял от безпокойство, жълтите му зъби гризяха устните.

— О, инфанта, трудно ми е да намеря думи, с които да ви го кажа. Независимо от този съюз и парите от зестрата — Бога ми, боя се, че това се случва твърде късно. Опасявам се, че изобщо няма да ни бъде от полза.

— Как е възможно? Годежът на принцеса Мери само укрепява съюза с моето семейство.

— Ами ако… — подхвана той и млъкна рязко. Трудно можеше да говори за опасността, която предвиждаше. — Принцесо, всички англичани знаят, че парите за зестрата пристигат, но не говорят за женитбата ви. О, принцесо, ами ако планират съюз, който не включва Испания? Ако се подготвя съюз между императора и крал Хенри? Ами ако целта на този съюз е да тръгнат на война срещу Испания?

Тя извърна лице:

— Не е възможно.

— Ами ако е?

— Срещу самия дядо на момчето? — настоя тя.

— Това ще бъде само сблъсък между един дядо — императора — с друг — вашия баща.

— Не биха го сторили — заяви тя решително.

— Биха могли.

— Крал Хенри не би действал толкова безчестно.

— Принцесо, знаете, че би го направил.

Тя се поколеба.

— Какво има? — запита внезапно, с тон, изострен от раздразнение. — Има още нещо. Нещо, което не ми казвате. Какво е то?

Той направи пауза, готов да изрече лъжа; после ѝ каза истината.

— Страхувам се, много се страхувам, че ще сгодят принц Хари за принцеса Елеонор, сестрата на Карл.

— Не могат, той е сгоден за мен.

— Може да го имат предвид като част от голям договор. Сестра ви Хуана да се омъжи за краля, племенникът ви Карл — за принцеса Мери, а племенницата ви Елеонор — за принц Хари.

— Но какво ще стане с мен? Сега, когато парите от зестрата ми най-сетне са на път?

Той мълчеше. Беше болезнено ясно, че Каталина е изключена от тези съюзи, и че не е предвидено нищо за нея.

— Един истински принц трябва да спази обещанието си — каза тя разпалено. — Бяхме сгодени от епископ пред свидетели, това е тържествен обет.

Посланикът сви рамене и се поколеба. Трудно му беше да се застави да ѝ съобщи най-лошата от всички новини.

— Ваша светлост, принцесо, бъдете смела. Страхувам се, че той може да оттегли обета си.

— Не може.

Фуенсалида продължи:

— Боя се всъщност, че обетът е вече оттеглен. Възможно е той да го е оттеглил преди години.

— Какво? — попита тя остро. — Как така?

— Носи се слух, не мога да съм сигурен в него. Но се страхувам…

Той млъкна рязко.

— От какво се страхувате?

— Опасявам се, че принцът може вече да е освободен от годежа си с вас. — Той се поколеба, когато лицето ѝ внезапно потъмня. — Вероятно не е било по негов избор — каза бързо. — Баща му е решен да действа против нас.

— Как би могъл? Как може да се направи такова нещо?

— Може да е дал клетвени показания, че е бил твърде млад, че е действал под принуда. Може да е заявил, че не е искал да се жени за вас. Струва ми се дори, че е направил точно това.