Филипа Грегъри: Вярната принцеса

Дори Исабел, скърбяща за загубата на съпруга си, започва да се усмихва отново. Дори Хуана, която обикновено е толкова мрачна и навъсена, сега е спокойна. А аз се превръщам в галеницата на двора, любимката на градинарите, които ми позволяват да си бера сама праскови от дърветата, най-обичаното същество в харема, където ме учат да свиря, да танцувам и да пея, и любимка на слугите в кухнята, където ми позволяват да ги гледам как приготвят сладкишите и арабските лакомства с мед и бадеми.

Баща ми се среща с чуждестранни посланици в Залата на посланиците, води ги на разговори в банята, като някой ленив султан. Майка ми седи с кръстосани крака на трона на Насридите, които са владели тази страна в продължение на много поколения; с боси крака, напъхани в меки кожени пантофи, и падащи около тялото ѝ дипли на туниката-камиз. Изслушва пратениците на самия папа в зала, чиито стени са покрити с цветни плочки, а по тях танцува езическа светлина. Тук тя се чувства като у дома: отгледана е в Алкасар в Севиля — друг мавърски дворец. Разхождаме се в техните градини, къпем се в техния хамам, обуваме ухаещите им кожени пантофи и водим такъв изтънчен и разкошен живот, за какъвто в Париж, Лондон, или Рим не биха могли дори да мечтаят. Живеем елегантно. Живеем така, както сме искали да живеем винаги — като маври. Нашите събратя-християни пасат кози в планините, молят се на Мадоната в крайпътни каменни светилища, поддават се на ужаса, който им вдъхват суеверията, нападани са от болести, живеят сред мръсотия и умират млади. Ние черпим познания от мюсюлманските учени, за нас се грижат техните лекари, изучаваме звездите в небето, на които те са дали имена, броим с техните числа, които започват с магическата нула, ядем от техните най-сладки плодове и се наслаждаваме на водите, които текат по техните акведукти. Тяхната архитектура ни доставя удоволствие, на всеки завой и при всеки ъгъл съзнаваме, че живеем сред красота. Сега тяхната мощ ни пази; Алкасар всъщност отново е неуязвим за атака. Ние учим тяхната поезия, забавляваме се с техните игри, наслаждаваме се на градините им, на плодовете им, къпем се във водите, които те са накарали да текат. Ние сме победителите, но те ни научиха как да управляваме. Понякога си мисля, че ние сме варварите, като онези, дошли след римляните или гърците, които могат да нахлуват в дворците и да завземат акведуктите, а после да седят като маймуни на трона, като си играят с красотата, но не я разбират.

Поне не променяме вярата си. Всеки слуга в двореца трябва да служи поне на думи на вярванията в Единствената Истинска Църква. Викалата на джамиите са принудени да замлъкнат, призивите за молитва не бива да се чуват в близост до майка ми. А всеки, който не е съгласен, може или да замине незабавно за Африка, или да се покръсти веднага, или да се изправи пред кладите на Инквизицията. Не се размекваме от насладата на военната плячка, никога не забравяме, че сме победители и че сме спечелили победата си със силата на оръжията и по Божия воля. Тържествено обещахме на клетия крал Боабдил, че неговите хора, мюсюлманите, ще бъдат в такава безопасност под нашето управление, в каквато бяха християните под неговото. Обещаваме convivencia— съвместно съжителство — и те вярват, че ще създадем една Испания, в която всеки, мавър, християнин или евреин, може да живее спокойно и със самоуважение, тъй като всички ние сме „Хора на Книгата“ 3 3 С това общо название се имат предвид всички народи, чиито религиозни вярвания са систематизирани в свещени книги — най-вече християните, евреите и мюсюлманите. — Б.пр. . Тяхната грешка е, че наистина искаха това примирие, и имаха доверие в него, а ние — както се оказва — не.

Ние изменяме на думата си след три месеца, като прогонваме евреите и заплашваме мюсюлманите. Всички трябва да се покръстят в Истинската Вяра, а после, ако се появи някаква сянка на съмнение, или някакво подозрение срещу тях, тяхната вяра ще бъде подложена на проверка от Светата Инквизиция. Това е единственият начин да създадем една нация: чрез единна вяра. Това е единственият начин да създадем един народ от огромното пъстро разнообразие от нации, което съществуваше в Ал Андалус. Майка ми построява параклис в Залата на съвета и там, където някога пишеше: „Влез и помоли. Не се страхувай да потърсиш справедливост, защото тук ще я намериш“, с красивите форми на арабската азбука, тя се моли на един Бог, по-суров, по-нетолерантен от Аллах; и никой вече не идва да търси справедливост.