Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Но нищо не може да промени природата на този дворец. Дори тропотът от краката на нашите войници по мраморните подове не може да отърси вековното усещане за покой. Карам Мадила да ме научи на значенията на изписаните с вълнисти йероглифи надписи във всички стаи, и любимите ми не са обещанията за справедливост, а надписът в Двора на двете сестри, който гласи: „Виждали ли сте някога такава прекрасна градина?“, а после и отговорът: „Никога не сме виждали градина, в която плодовете да са така изобилни или толкова сладки, или толкова ароматни“.

Това всъщност не е точно дворец, не прилича дори на онези, които сме виждали в Кордова или Толедо. Не е замък, не е крепост. Построен е първо и преди всичко като градина със стаи, изпълнени с изискан разкош, за да може човек да живее на открито. Той е поредица от вътрешни дворове, предназначени колкото за цветята, толкова и за хората. Това е красив блян: стени, плочки, колони, разтапящи се в цветя, пълзящи растения, плодове и билки. Маврите вярват, че една градина е рай на земята, и през вековете са похарчили цели състояния, за да създадат тази „Ал Яна“: думата, която означава градина, тайно място и рай.

Зная, че го обичам. Дори като малко дете знам, че това е изключително място, че никога няма да намеря по-прекрасно място. И дори като дете съзнавам, че не мога да остана тук. По Божията и майчината си воля трябва да напусна Ал Яна, моето тайно кътче, моята градина, моя рай. Съдбата ми ще бъде да открия най-прекрасното място на света, когато съм едва на шест години, а после да го напусна, когато съм на петнайсет; толкова изпълнена с мъка по дома си, колкото Боабдил, сякаш ми е отредено щастието и покоя, които срещам, винаги да бъдат краткотрайни.

— Заявявам, че не можете да влезете! Дори да бяхте самият крал на Англия — не може да влезете.

— Аз съм кралят на Англия — каза Хенри Тюдор, без следа от веселие в гласа. — А тя може или да излезе веднага, или аз самият ще вляза, по дяволите, а синът ми ще ме последва.

— Инфантата вече съобщи на краля, че не може да го приеме — каза дуенята със смразяващ тон. — Благородниците от нейния двор потеглиха да му обяснят, че тя е в уединение, както е прието за една испанска дама. Смятате ли, че кралят на Англия ще пристигне тук, след като инфантата е отказала да го приеме? Що за човек смятате, че е той?

— Ето такъв — каза той и тикна юмрука си с големия златен пръстен в лицето ѝ. Граф де Кабра се втурна забързано в коридора и веднага позна слабия и строен четирийсетгодишен мъж, който заплашваше дуенята на инфантата със стиснат юмрук, съпроводен от неколцина ужасени служители, и ахна:

— Кралят!

В същия миг дуенята разпозна новия герб на Англия — съчетанието от розите на Йорк и Ланкастър — и се отдръпна стреснато. Графът се закова на място и забързано направи нисък поклон.

— Това е кралят — изсъска той; гласът му бе приглушен, защото говореше, отпуснал глава върху коленете си. Дуенята леко ахна от ужас и се отпусна в дълбок реверанс.

— Изправете се — нареди кратко кралят. — И я доведете.

— Но тя е принцеса на Испания, ваша светлост — каза жената, като се изправи, но остана с ниско сведена глава. — Тя трябва да остане в усамотение. Не може да я виждате преди сватбения ѝ ден. Такава е традицията. Благородниците от нейната свита заминаха да ви обяснят…

— Това е вашата традиция. Не моята . И тъй като тя е моя снаха в моята страна, под моите закони, ще се подчинява на моята традиция.

— Тя е възпитана изключително внимателно, изключително скромно, изключително благоприлично…

— Тогава ще е истински потресена да види разгневен мъж в спалнята си. Мадам, предлагам да я доведете веднага.

— Няма да го сторя, ваша светлост. Аз приемам заповеди лично от кралицата на Испания, а тя ме натовари със задачата да се погрижа към инфантата да се проявява цялото възможно уважение и поведението ѝ да бъде във всяко отношение…

— Мадам, можете да приемете от мен заповедите си за работа, или заповедите си за напускане. Не ме е грижа кое от двете. Сега кажете на момичето да излезе, или се кълна в короната си, че аз ще вляза, а ако я заваря гола в леглото, то тогава тя няма да е първата жена, която съм виждал в такова положение. Но по-добре да се моли да е най-хубавата.

При това оскърбление испанската дуеня напълно пребледня.

— Избирайте — изрече коравосърдечно кралят.