Колийн Маккълоу - Цезар

Рим бе владял земите около Нашето море толкова дълго, че всеки разкол между великите римски мъже причиняваше поражения във всяка провинция, подобни на цепнатини след земетресение. Какво щеше да стане? Какво щеше да е новото устройство на света? Беше ли Цезар разумен човек от ранга на Сула, щеше ли да облекчи зависимите земи от бремето на алчни управители и бирници? В провинция Азия, съсипана от Метел Сципион, Лентул Крус и един от по-незначителните Помпееви легати, Тит Ампий Балб, жителите на всеки остров, на всеки град и район се втурваха да събарят статуите на Помпей и да издигат на Цезар. Напливът към храма на Виктория край Тралес бе голям, защото само там можеше да се види автентичният образ на новия първи мъж на Рим. В Ефес се събраха делегации от някои крайбрежни градове на Азия, за да поръчат копие на Цезаровата статуя в Тралес от световноизвестните ателиета в Афродизия. Тя бе издигната в средата на централния градски площад и на пиедестала й беше изсечен надпис:

Доста силни думи най-вече защото поставяха произхода на Цезар от Марс и сина му Ромул пред родството му с Венера и сина й Еней. Провинция Азия усилено се готвеше да посрещне новия си покровител.

В тази атмосфера на страх, примесен с трескаво угодничество, Помпей и двамата Лентули слязоха в пристанището на Митилена, главния град на Лесбос. Целият остров го беше подкрепил, но да го приеме сега, един победен човек, бе трудна и деликатна задача. Пристигането му означаваше, че той все още не е напълно сломен, че може би ще последва втори Фарсалус. Ала възможно ли бе да излезе победител? Говореше се, че Цезар никога не губел битка („голямата победа“ край Дирахиум вече се приемаше за пълна измислица), че никой не можел да го победи. Помпей се справи добре — облечен все още с гръцките си дрехи, той се срещна с етнарсите и ги увери, че Цезар е известен с милосърдието си.

— Бъдете любезни с него — гласеше съветът му. — Той ще управлява света.

Корнелия Метела и синът му го чакаха. Странна среща, младият Секст се хвърли със сълзи на очи на врата на баща си.

— Не плачи — започна да го успокоява Помпей, галейки кестенявата му права коса; Секст единствен от трите му деца бе наследил тъмната коса на Муция Терция.

— Трябваше да дойда като твой кадет!

— Така щеше да стане, ако събитията не се бяха развили толкова бързо. Ала ти свърши по-добра работа, Сексте. Грижеше се за Корнелия в мое отсъствие.

— Женска работа!

— Не, това е мъжко задължение. Семейството е най-важното нещо за един римлянин, Сексте, и жената на Помпей Велики е изключително уважавана личност. Също и синовете му.

— Няма да се разделя повече с теб!

— Надявам се. Трябва да принесем дарове на ларите, пенатите и Веста, за да се съберем всички някой ден. — Помпей се освободи от прегръдките на Секст и му подаде кърпичка, за да издуха носа си и да избърше сълзите си. — Сега можеш да ми направиш една добра услуга. Започни да пишеш на брат си Гней. Преди да завършиш, и аз ще се включа.

Едва след като Секст, подсмърчащ и стиснал кърпичката, се зае със задачата на баща си, Помпей можа да обърне внимание на Корнелия Метела.

Тя не се беше променила. Имаше все същия високомерен и леко резервиран вид. Сивите й очи обаче бяха зачервени, подпухнали и в тях се четеше тъга. Той се доближи и целуна ръката й.

— Тъжен ден — рече.

— А татко?

— Замина за Африка, струва ми се. Ще се разбере. Измъкна се невредим от Фарсалус. — Колко трудно му бе да изрече следващите думи! — Корнелия, имаш разрешение да се разведеш с мен. Ако го направиш, цялата ти собственост ще остане непокътната. Мога да прехвърля поне вилата на Албийските хълмове на твое име. Не се наложи да я продавам, когато събирах пари за кампанията. Нито тази на Марсово поле. Нито къщата в Карини. Те са мои, Цезар може да ни ги отнеме.

— Мислех, че няма да издава проскрипции.

— Няма. Собствеността на водачите на противниковата войска обаче ще бъде конфискувана, Корнелия. Такава е традицията. Не можем да й се противопоставим. Затова смятам, че е по-безопасно и по-разумно да се разведем.

Тя поклати глава и го удостои с една от редките си и смутени усмивки.

— Не, Велики, аз съм твоя съпруга. И смятам да остана такава.

— Върни се поне в Рим. — Той пусна ръката й и разсеяно размаха своята. — Не знам какво ще стане с мен! Не знам как е най-разумно да постъпя. Не знам къде да отида, но тук също не мога да остана. Животът с мен няма да бъде удобен за теб, Корнелия, аз съм белязан. Цезар знае, че трябва да ме залови. Докато съм на свобода, аз съм центърът, около който ще се събират заговорниците и в бъдеще.