Колийн Маккълоу - Цезар

— Добри момчета — съгласи се Антоний.

— Винаги са били такива. — Цезар стисна устни. — Освен Девети.

По-голямата част от Помпеевата войска бе изчезнала; Цезар не си даде труда да я преследва. Въпреки това едва към залез намери време да влезе и да огледа лагера на Помпей.

— О, богове! — възкликна. — Били са убедени в победата си!

Всички палатки до една бяха украсени, дори тези на обикновените войници. Навсякъде се виждаха доказателства, че е подготвяно голямо празненство: купища зеленчуци; риба, докарана същата сутрин от крайбрежието и оставена на сянка, за да е прясна до края на битката; стотици наскоро заклани и изкормени агнета; планини от хляб; котли с чорба; глинени гърнета с накиснат за омекване нахут и смлени сусамени семена в зехтин и чеснов сос; сладкиши с много мед; делви с маслини; различни видове сирена и нанизи от наденици.

— Полионе — извика Цезар най-младия си легат, Гай Азиний Полион, — няма смисъл да пренасяме цялата храна в нашия лагер. Докарай хората ми тук за пира, устроен в тяхна чест от врага. — Той изръмжа: — Трябва да се състои тази нощ, защото до утре много от продуктите ще се развалят. Не искам войниците ми да се натровят.

Истинската му изненада обаче бяха палатките на Помпеевите легати. По ирония Цезар влезе в тази на Лентул Крус най-накрая.

— Достойно за морския дворец при Гитеум! — възкликна той (сравнение, което никой не разбра) и поклати глава. — Нищо чудно, че не се беше сетил да вземе съдържанието на хазната! С тези богатства последното, за което си е мислел, са били държавните пари!

Навсякъде се виждаха златни чинии, кушетките бяха покрити с тирийски пурпур, възглавниците — с втъкани перли, масичките бяха от безценно кипарисово дърво. В спалнята на Лентул Крус посетителите откриха огромна вана от рядък червен мрамор с лъвски лапи. В кухнята, разположена на открито зад палатката, имаше бурета със сняг, в който почиваха най-изтънчени морски обитатели: скариди, морски таралежи, стриди, калкани. В други пълни със сняг бурета се виждаха птици, агнешки дробчета и бъбречета, колбаси с различни подправки. Хлябът още втасваше, сосовете, подредени в гърнета, бяха готови за подгряване.

— Хъм — измърмори Цезар, — тук ще пируваме тази вечер. И за пръв път, Антоний, ще имаш възможността да ядеш и да пиеш колкото ти душа иска. Въпреки че — добави той с усмивка — утре минаваме на старата диета. Нямам намерение да живея като Сампсицерам, докато водя военна кампания. Крус явно е получавал снега от Олимп.

Придружен от Калвин, той влезе в палатката на Помпей, за да прегледа документите, намерени там.

— Няма да нарушаваме старата максима, че човек трябва да изгори книжата на врага. Помпей го стори веднъж, в Оска след смъртта на Серторий. Ала само глупакът го прави, без да е прочел съдържанието им.

— Ще ги изгориш ли? — попита Калвин с усмивка.

— О, задължително! Това е дело с голяма показност. Преди това обаче ще им хвърля един поглед, Калвине. Ще направим така. Преглеждам всичко набързо и ако нещо ми се стори важно, го давам на теб за по-внимателно прочитане.

Последният от интересните документи бе завещанието на покойния египетски цар Птолемей Авлет.

— Виж ти, виж ти! — промърмори замислено Цезар. — Струва ми се, че този документ ще се спаси от огъня. Може да ни бъде много полезен в бъдеще.

На следващата сутрин всички спаха до късно, включително и той. Беше останал почти до съмване, за да чете документите. Много интересни наистина.

Когато войниците привършиха с кремацията на труповете и другите неминуеми задължения на победителите, Цезар и легатите му подкараха конете си по пътя за Лариса. Там се натъкнаха на по-голямата част от римските войници на Помпей. Двайсет и три хиляди души молеха за милост, която Цезар на драго сърце им даде. Сетне предложи място в собствените си легиони на всеки доброволец.

— Защо, Цезаре? — попита удивено Публий Сула. — Ние спечелихме войната тук, при Фарсалус.

Очите на Цезар се втренчиха в племенника му с хладна ирония.

— Глупости, Публий. Войната не е свършила. Помпей все още е на свобода. Също Лабиен, Катон, всички командири на Помпеевата флота… и самите им флоти!… и още поне дузина опасни противници. Тази война няма да свърши, докато всичките не ми се подчинят.

— Да се подчинят на теб ? — намръщи се Публий Сула. — О! Искаш да кажеш да се подчинят на Рим.

— Аз съм Рим, Публий. Фарсалус го доказа.

За Брут Фарсалус бе кошмар. Чудейки се дали главнокомандващият си дава сметка за терзанията му, той с радост прие решението на Помпей да го остави като заместник на Лентул Спинтер на десния фланг. Срещу него обаче застана Антоний начело на Осми и Девети легион и макар че вторият бе попълнен с по-неопитни бойци от Четиринайсети, никой не можеше да каже, че левият фланг на Цезар е пожалил врага. След като получи кон и нареждания да се грижи за най-крайните кохорти, Брут се настани на седлото и се втренчи в орела от слонова кост върху дръжката на меча си като мишка, хипнотизирана от змия.