Колийн Маккълоу - Цезар

Той така и не го извади от ножницата. Изведнъж настъпи суматоха и поверените му хора уплашено се разбягаха на всички страни. От устата на нападателите звучеше някакъв неразбираем боен вик. Брут с ужас установи, че ръкопашният бой на предните линии не е някакъв величествен дуел между отделни бойци, а едно безумно блъскане между облечени в ризници тела. Мечове дрънчаха и се забиваха, щитовете се използваха като тарани и лостове — как разбираха кой кой е, враг или съюзник? Имаха ли наистина време да погледнат цвета на перата върху шлемовете? Брут остана като хипнотизиран и продължи да ги наблюдава безучастно.

Новината за поражението на левия фланг и конницата на Помпей достигна през редиците по някакъв непонятен за него начин, но хората му престанаха да надават бойните си възгласи. Цезаровият Девети носеше сини пера на шлемовете. Когато жълтите пера на собствените му кохорти сякаш се стопиха в морето от сини, Брут срита коня си и препусна към реката.

Кри се цяла нощ сред мочурливите разливи на Епинеус, без нито за миг да пусне юздите. Накрая, след като победоносните възгласи на Цезаровата войска заглъхнаха и заревото от лагерните им огньове избледня, той се метна на коня си и препусна към Лариса.

Там, след като получи цивилни гръцки дрехи и подслон от един милостив жител на града, Брут седна и веднага започна да пише до Цезар:

„Цезаре, пише ти Марк Юний Брут, навремето твой приятел. Моля те, горещо те моля за прошка, че реших да се съюзя с Гней Помпей Велики и сената в изгнание. От много месеци съжалявам, че напуснах Тарзус и Публий Сестий, чийто легат бях. Изоставих поста си като глупаво момче, жадно за приключения. Тези приключения обаче се оказаха не по вкуса ми. Открих, че съм миролюбив до крайност човек и без никакво желание за големи битки.

Чух слухове, че даваш прошка на всички привърженици на Помпей, стига да не са се възползвали от милостта ти преди. Също така научих, че даваш прошка и за втори път на онези, за които се застъпи някой от твоите хора. Това не е необходимо в моя случай. Аз те моля за милост за пръв път. Ще ме удостоиш ли с благоволението си, ако не заради мен, поне заради майка ми и заради скъпата си покойна дъщеря Юлия?“

В отговор на това писмо Цезар лично отиде в Лариса начело на легатите си.

— Намери ми Марк Юний Брут — нареди той на градския етнарх, който се яви пред него, за да моли за милост от името на съгражданите си. — Доведи ми го и Лариса няма да страда.

Брут се появи в гръцки дрехи, жалък, малък, гузен, неспособен да погледне мъжа върху коня в очите.

— Бруте, Бруте, какво е това? — чу той познатия плътен глас и почувства две ръце върху раменете си.

Някой го прегърна силно и той усети докосването на устни върху челото си. Най-сетне Брут вдигна поглед, за да срещне този на Цезар. Кой друг имаше такива очи? Кой друг имаше толкова могъщество и красота, че да разбие сърцето на майка му?

— Скъпи ми Бруте, толкова се радвам да те видя! — добави Цезар.

Постави ръка върху рамото му и го поведе встрани от легатите си, които ги наблюдаваха насмешливо от конете си.

— Прощаваш ли ми? — попита Брут.

Тежестта и топлината на ръката върху рамото му напомняха на тази на майка му. Непоносимо бреме, убийствено.

— Дори не съм си и помислял, че се налага да ти прощавам, скъпо момче! Къде са ти нещата? Имаш ли кон? Идваш веднага с мен, имам огромна нужда от теб. Както обикновено не разполагам с никого, който да има достатъчно добра памет за факти, числа и подробности. И ти обещавам, че при мен ще си много по-добре, отколкото при помпеянците.

— Какво смяташ да правиш с бегълците, Цезаре? — попита Антоний същия следобед, след като се върнаха при Фарсалус.

— Ще тръгнем след Помпей. Знае ли се нещо? Накъде се е отправил след Лариса?

— Говори се, че стигнал с кораб до Диум — отвърна Кален, — после го видели в Амфиполис.

Цезар изненадано примигна:

— Амфиполис ли? Значи се е запътил на изток. Ами Лабиен, Фауст Сула, Метел Сципион, Афраний, Петрей?

— Единственият, за когото можем да сме сигурни, Цезаре (освен скъпия ти Марк Брут), е Ахенобарб.

— Така е, Антоний. Единственият от великите мъже, който загина на бойното поле при Фарсалус. И втори от враговете ми, от когото се отървах. Макар че, признавам, ще ми липсва, както ще ми липсва Бибул. Погрижиха ли се за праха му?

— Вече е изпратен на жена му — отвърна Полион, който бе натоварен с тези задължения.

— Добре.

— Утре ли тръгваме? — поинтересува се Калвин.