Колийн Маккълоу - Цезар

Пази се, сине. Обичам те.“

Денят на заминаването дойде в началото на септември — корабът на Помпей се измъкна от пристана на Аталия тайно от двамата Лентули и шейсетте сенатори. Той взе три от триремите, а останалите девет остави, за да бъдат пратени на Гней в Коркира.

Отбиха се за кратко през Сиедра в Киликия, след това прекосиха морето до Пафос в Кипър. Префектът на острова, сега под римско управление, бе един от синовете на Апий Клавдий Пулхер Цензора и с готовност помогна на Помпей.

— Много съжалявам за толкова ненавременната смърт на баща ти — поднесе съболезнованията си Помпей.

— И аз — отвърна Гай Клавдий Пулхер, макар че никак не изглеждаше натъжен, въпреки че той направо се беше побъркал.

— Чух нещо такова. Поне си спести някои разочарования като Фарсалус.

Толкова трудно му беше да произнесе Фарсалус!

— Да. И двамата бяхме твои поддръжници, ала това не може да се каже за целия род на Клавдиите.

— Всички велики фамилии са раздвоени, Гней Клавдий.

— За жалост не можеш да останеш тук. Антиохия и Сирия се обявиха за Цезар, а Сестий, управляващ в Тарзус, никога не е крил симпатиите си към него. Всеки момент очаквам да се обяви открито в негова подкрепа.

— Как са ветровете към Египет?

Гай Клавдий застина.

— Не бих отишъл там на твое място, Велики.

— Защо?

— Има гражданска война.

Третото наводнение от възкачването на Клеопатра на престола бе най-ниско за всичките около две хиляди години, откакто се водеше статистика. Осем стъпки — това бе дори под най-долното ниво на наводнението на смъртта.

Щом Клеопатра научи, тя веднага си даде сметка, че тази година не може да се очаква никаква реколта, дори в ивицата Таше и около Меридовото езеро. Направи всичко, което беше по силите й, за да предотврати катастрофата. През февруари издаде заповед всички зърнени запаси от Среден Египет да бъдат закарани в Александрия. Среден и Горен Египет щяха да се изхранват, като напояват изкуствено тясната си ивица обработваема земя между първия праг и Тива. Тъй като цялото зърно на Египет бе собственост на царя и царицата, тя имаше пълно право да поиска такова нещо… и да наложи съответното наказание на всеки търговец или чиновник, който не се подчини — смърт и конфискация. На информаторите се предлагаха щедри суми, а ако бяха роби, и свобода.

Реакцията беше незабавна. През март царицата сметна за разумно да издаде нова заповед. С нея уверяваше ползващите се с изключително право за освобождаване от данъци и военна служба, че запазват привилегиите си… при условие, че се включат в обработването на земята. Цялото население извън Александрия трябваше да участва в производството на зърно по най-мъчителния начин — с напояване, но без никакво покачване на Нил.

Скоро дворецът бе затрупан от протестни писма. Също и с искания за сеитбено зърно и намаляване на данъците, които короната не беше в състояние да удовлетвори.

На всичкото отгоре в Александрия назряваше недоволство. Цените на храната се покачваха главоломно, по-бедните граждани продаваха малкото си имущество, за да си набавят средства за прехрана, а по-заможните пазеха ревностно парите и по-трайните си хранителни продукти. Малкият цар и сестра му Арсиное злорадстваха; Потин и Теодот с помощта на пълководеца Ахил пускаха слухове, че недоимъкът бил таен план на Клеопатра за прогонване на по-свободомислещите жители от града, като ги накара да гладуват.

През юни тримата заговорници нанесоха удара си. Александрия се вдигна; на централния площад се събра разгневена тълпа и се насочи към двореца. Потин и Теодот отвориха вратата и тълпата, водена от Ахил, нахлу вътре. Ала Клеопатра я нямаше. Арсиное веднага бе обявена за нова царица и невръстният цар обеща да осигури храна. Хората се разотидоха. Потин, Теодот и Ахил бяха доволни.

Обаче се изправиха пред сериозни затруднения. Нямаше откъде да вземат повече храна. Все пак, щом бяха взели властта, трябваше да я задържат. Потин изпрати флотата да граби хамбарите на Юдея и Финикия. Знаеше, че вниманието на всички е заето с войната между Помпей и Цезар и ако не незабелязани, египетските набези поне щяха да останат ненаказани.

Много скоро си дадоха сметка и за още една трудност. Клеопатра беше изчезнала, а докато бе на свобода, тя щеше неуморно да работи за унищожаването на заговорниците, обединени около малкия цар Птолемей. Къде ли се беше дянала? Всички детронирани Птолемеи бягаха по море! Ала където и да търсеха по крайбрежието, шпионите на заговорниците не можеха да открият доказателства за отплаването й.