Колийн Маккълоу - Цезар

— Това е флотата на Копоний — отбеляза Кален. — Ще ни настигнат.

— Не и преди да акостираме.

На петдесет километра на север от Дирахиум се разполагаше Лисус. Там Антоний насочи корабите си с носове към преследвачите, за да представляват по-малка мишена за тараните на Копониевите галери, които се намираха вече на два километра и усилено гребяха с максимална скорост, за да се забият в жертвите си.

Изведнъж вятърът се смени, изви се лека буря от север. С истерично ликуване всички на Антониевите кораби изпратиха галерите на преследвачите зад хоризонта.

Целият Лисус се събра да приветства Цезаровата войска и веднага започна усилена работа, за да им помогне в разтоварването на няколкото хиляди животни на място не по-зле оборудвано за отбрана от Брундизиум.

Изключително щастлив, Антоний позволи на войската да се нагоди отново към живот на сушата, да се наспи и нахрани, след което накара трибуните, центурионите и префектите на конницата да вдигнат хората си за поход на юг, на среща с Цезар.

— Или с Помпей — отбеляза Кален.

Антоний завъртя очи и удари силно бедро с широката си длан.

— Калене, осъзнай се! Наистина ли вярваш, че охлюв като Помпей може да ни достигне по-бързо от Цезар?

От най-високия хълм около лагера си край Арсус Цезар забеляза флотата си в далечината и въздъхна с облекчение. Сетне, безпомощен да помогне, той видя как вятърът я отнася на юг.

— Вдигайте лагера, тръгваме.

— Помпей също се готви за марш — отбеляза Вациний. — Ще ни изпревари.

— Помпей е традиционалист, Вациний. Първо ще иска да избере подходящо място за битка. Няма да рискува да тръгне на север от Дирахиум, защото не познава добре релефа. Мисля, че ще се оттегли към Генузус близо до Аспарагиум, доста на юг от Дирахиум, само и само да е на Игнациевия път. Освен това трябва да предотврати събирането ни с Антоний, затова защо да не изчака на място, което познава (или си мисли, че познава), откъдето така и така трябва да минем?

— И какво смяташ да правиш?

— Ще го заобиколим, разбира се. Ще прекосим Генузус на шестнайсет километра нагоре по течението, по оня път, който откриха разузнавачите ни.

— А! — възкликна Вациний. — Помпей мисли, че Антоний ще стигне до Аспарагиум преди теб.

— Вярно е, че Антоний ще тръгне към нас. Добре съм го обучил в Галия. Антоний не е глупак. Или, ако мога така да се изразя, доста по-хитър е, отколкото изглежда.

Много точна преценка. Антоний наистина напредваше бързо по страничен път на няколко километра от Дирахиум. Ала не на сляпо. Разузнавачите му бяха достатъчно прилежни. Около залез на единайсетия ден от юни те го осведомиха, че местни жители съобщили, че Помпей се установил на северния бряг на Генузус. Антоний веднага спря, издигна лагер и зачака Цезар.

На дванайсетия ден на юни двете части на Цезаровата войска се събраха.

Антоний подскачаше от радост.

— Имам голяма изненада за теб — рече той на Цезар, щом се срещнаха.

— Не лоша, надявам се.

Като един от фокусниците, които толкова обичаше да включва в свитата си в Кампания, Антоний вдигна ръце към наредените един до друг легати. Измежду тях излезе висок, красив мъж около четирийсетте с руса коса и сиви очи.

— Гней Домиций Калвин! — възкликна Цезар. — Наистина съм изненадан! — Той се приближи до Калвин и стисна горещо ръката му. — Какво правиш в такава неприятна компания? Сигурен бях, че си с Помпей.

— А, не — възрази енергично той. — Признавам, че години наред съм бил ревностен поддръжник на добрите люде. И така до март миналата година. — Погледът му изведнъж стана хладен. — Ала, Цезаре, не мога да сътруднича на група долни страхливци, които изоставят страната си. Когато Помпей и свитата му напуснаха Италия, сърцето ми се късаше. Твой съм до смърт. Ти управлява Рим и Италия разумно, с разумни закони и разумно правителство.

— Можеше да останеш там.

— О, не! Аз съм способен във военното дело. Искам да съм тук, когато Помпей и останалите се предадат. Защото те ще го направят. Сигурен съм!

След скромна вечеря с хляб, зехтин и сирене Цезар даде разпорежданията си. Присъстваха Вациний, Калвин, Антоний, Кален, Луций Касий (пръв братовчед на Гай и Квинт), Луций Мунаций Планк и Гай Калвизий Сабин.

— Имам девет добри легиона в пълен личен състав и хиляда германски конници — заговори Пълководеца, докато дъвчеше една репичка. — Твърде много за изхранване, докато сме в Епир през зимата. Помпей няма да влезе в бой на такъв терен, нито в такова време. През пролетта ще се премести на изток, към Македония и Тесалия. Ако ще се бием изобщо, трябва да го направим тук. Налага се да спечелим Гърция на наша страна, ще се нуждая не само от подкрепа, а и от провизии. Затова разделям войската си. Луций Касий и Сабин, вие ще вземете Седми и ще се отправите към Западна Гърция: Амфилохия, Акарнания и Етолия. Дръжте се много добре. Капене, вземи петте старши кохорти на Четиринайсети и половината конница и убеди управниците на Беотия, че правото е на наша страна. Така ще спечелим и Централна Гърция. Оставете само Атина, не си струва труда. Съсредоточете се върху Тива, Калене.