Колин Фалконър - Стигмата

Тя смъкна монашеската си забрадка и пъхна глава във водата. Шокът от студената вода прогони видението. Огледа се. Просто красива сутрин в Миди с перести облачета, които се гонеха по синьото небе. Откъде ѝ се явяваха такива кошмари? Тя полудяваше, убедена беше.

– Моля те, Богородице, направи така, че това да спре – промълви тя.

Какво ѝ ставаше? Кога щеше да приключи?

СЛУЧИ СЕ НА ПРАЗНИКА на Мария Магдалена. Молеха се по време на полунощницата; Фабрисия дремеше в църквата, копнееше литургията да приключи, за да може да поспи няколко часа до следващата служба. Игуменката изведнъж рухна на земята, лицето ѝ имаше цвят на червено цвекло, от устните ѝ излезе пяна. Сестра Бернадет и няколко от другите сестри я изнесоха от параклиса, пазителката на светите одежди тичаше след тях.

Фабрисия изтича обратно в килията си с другите послушници и веднага изпадна в черен, лишен от сънища сън. Събуди я заместничката на игуменката, която я изправи на крака още преди да си е отворила очите.

– Трябва да дойдеш – рече тя и я поведе към спалното помещение, както си беше по риза.

Килията на игуменката беше почти същата като нейната: голи каменни стени, слама на пода, твърд сламеник за спане.

Само една свещ осветяваше стаята. Огромно дървено разпятие висеше на стената над леглото, а Господ Иисус Христос, изглежда, се гневеше с всяко потрепване на пламъка от течението.

Възрастната игуменка носеше само риза. Косата ѝ беше сива и остригана до скалпа, лицето ѝ беше подпухнало и лилаво, сякаш се е задавила. Някой беше поставил броеница между пръстите ѝ. Издаваше хрипливи, накъсани звуци, сякаш се давеше. Монахинята, която пазеше светите одежди, и болногледачката стояха на колене до нея и се молеха.

Щом сестра Бернадет влезе, пазителката на светите одежди каза:

– Изпратихме портиерката да намери свещеник.

Бернадет се обърна към Фабрисия.

– Можеш ли да ѝ помогнеш? Поне да я държиш жива, докато дойде свещеник?

– Забранено ми е.

– Тя ти забрани, а не аз. – И после за удивление на Фабрисия Бернадет взе ръката ѝ и се отпусна на коляно. – Моля те, Фабрисия. Имаш особена дарба, дадена ти от Бога. Нямаш причина да я обичаш, знам, но познавам игуменката, откакто бях послушница, и вярвам, че е добра жена по душа. Помогни ѝ.

Болногледачката и пазителката на светите одежди застанаха до нея. Фабрисия коленичи. Тя постави и двете си ръце върху гърдите на старата жена и затвори очи, за да се помоли. "Отче наш" и десет пъти "Богородице Дево, радвай се". Когато приключи, тя се изправи.

– Това ли е всичко? – попита пазителката на светите одежди.

– Какво друго искате да направя?

– Но... – тя се обърна към Бернадет. – Очаквах повече.

– Усещате ли това ухание?

Двете монахини се намръщиха.

– Мирише на цветя – рече едната.

– Лавандула – уточни сестра Бернадет.

Погледнаха към игуменката. Изглежда, състоянието ѝ не се беше променило много. Фабрисия се обърна към Бернадет.

– Сега мога ли да се върна в леглото, сестро?

– Разбира се. Благодаря ти, Фабрисия.

Тя отново си легна. Миг по-късно вече спеше.

ДВА ДНИ СЛЕД ПРАЗНИКА на Магдалина игуменката седеше в леглото си и пиеше бульон. Без монашеската забрадка и облекло тя не изглеждаше на Фабрисия така внушителна. Някак ѝ се струваше смалена, неумолимостта ѝ обаче не беше намаляла. Фабрисия се надяваше двете да се сдобрят.

Портиерката беше довела свещеник от Монклер, който даде последно причастие на игуменката. На следващата сутрин болната се беше привдигнала. А сега да я видите, рече Бернадет. Ще надживее всички ни.

– Радвам се, че сте се възстановили – каза Фабрисия.

– Просто припадък – отсече игуменката. – Като цяло, на мен ми нямаше нищо.

Фабрисия видя болногледачката да се споглежда със сестра Бернадет.

– Искали сте да ме видите, почитаема майко?

– Наистина исках. Имам тревожни новини.

– Родителите ми добре ли са? – разтревожи се Фабрисия.

– Въпросът е много по-сериозен от здравето на семейството ти. Чула си, че папата е изпратил кръстоносен поход срещу еретиците, които графът на Тулуза храни в Албигоя през всичките тези години?

– Но няма да засегне нас тук, нали?

– Светото войнство на папата е превзело Безие. Всички зад стените са били изклани, слава на Бога, градът е изгорен, дори катедралата. – Бернадет закри уста с ръка. – Познали са Божието отмъщение заради своята греховност, до последния мъж, жена и дете.