Колин Фалконър - Стигмата

Скорците и конопарчетата в боровете се умълчаха стреснато, върнаха се към храсталаците, за да се суетят, пискат и цвъркат.

После чу друг шум, пращене на вейка, разлюляване на папрат. Лейла процвили предупредително. Филип се огледа. През поляната пробяга катерица с лешник в лапките си.

Не, шумът не беше от катерицата. Лейла отново присви уши. Хълбоците ѝ потрепериха и удари с копито по земята.

Тогава го подуши. Глиганът има своя воня, непогрешима за човек, който е ходил на лов за диви прасета. Добър улов, когато ловецът разполага с глутница хрътки, които се подчиняват на командите му, глиганът дава достатъчно месо, за да се нахрани цялото домакинство.

Но това беше друго. Филип беше тук, разстроен, без оръжие и на цели трийсет стъпки от коня си. Изцъка с език, Лейла наостри уши отново, предпазливо тръгна към него, миризмата на дивото прасе я плашеше.

Твърде късно. Глиганът излезе от храсталака на петдесетина крачки в негово ляво, страховито животно с тесни очички и бивни, които изкормваха кон. Не беше ли го виждал достатъчно пъти?

Глиганът спря, гледаше го, опитваше се да проумее що за създание е, каква заплаха носи.

Ако стоя неподвижно, помисли си той, може би ще се махне. Не може да ме надене на шиш и да ме изяде, както бих постъпил аз с него. А и не е сигурен за опасността. Присъствието на коня го обърква.

Ако стоя неподвижно...

Той извика и хукна към него. Глиганът сведе глава и се приготви за нападение.

Стрела уцели животното във врата и глиганът се изтъркаля, квичеше от болка. От кръвта му се издигаше пара, влезеше ли в допир с въздуха. Глиганът тръгна настрани, после рухна.

– Рено – каза Филип.

Оръженосецът му излезе с коня си от плитчините. Една стрела в яремната вена от четирийсет стъпки. Добре го беше обучил.

– Как ме откри?

– Не съм. Проследих ви. Но за малко да ви изгубя, вашата арабска кобила е прекалено бърза за моята кобилка. Тръгнал бях вече през брода, когато чух вик. Помислих, че сте мъртъв.

– И щях да съм, ако ти не беше прекарал толкова много време в стрелба с лък по мишена. Кога си се научил да използваш по този начин арбалета?

– Докато се грижехте за сина си. Вече нямахте време да ме обучавате, затова аз се обучавах сам. – Той слезе от коня си. – Много бързо излязохте от замъка, реших, че самият Дявол ви преследва.

– По-лошо. Жизел.

Тръгнаха към глигана. Животното кървеше и огромната планина от плът все още потреперваше, макар да беше мъртъв. Рено извади стрелата си, после прекара ръка по бивника до острия като нож връх.

– Радвам се, че ви намерих. Няма да ми хареса да умра по този начин. Нито пък вие. Дали ме е видял как ставам и хуквам към собствената си смърт, почуди се Филип. Какво си въобразявах! Той има право. Денят не беше подходящ за умиране.

– Какво ви каза лейди Жизел, та предпочетохте компанията на острозъбия?

– Изглежда, на нея щеше да ѝ е много драго да се бях присъединил към кръстоносния поход на папата срещу Миди [25] Популярно име на Южна Франция. – Бел. Прев. . Според нея това е причината синът ми да е болен.

– Той боледуваше и преди да се обяви кръстоносният поход.

Филип сви рамене.

– Неведоми са пътищата Господни, казват.

– Все още не разбирам защо се оженихте повторно.

– Рено, нашето не е нормален брак. Получих нейната доста скромна зестра, която ми трябваше, за да платя част от дълговете си. Тя се сдоби със съпруг със замък и феод, а семейството ѝ сключи полезен политически съюз. Онова, което имах с Алезаис, не беше... обичайно. Ние се обичахме. Това е нещо, което един мъж намира при любовницата си или при съпругата на друг мъж. За известно време имах късмет. Сега... не съм такъв късметлия.

– Как е синът ви?

Филип побутна корема на прасето с ботуш.

– Тук има доста добро месо. – Той се върна при коня си. – Рено умира, така ми каза тя. Колкото и да споря с нея, има право.

– Знаете ли, има една старица в Поаси, само на десет левги оттук. Казва се Маргьорит.

– Да, чувал съм за нея. Прави любовни заклинания и изражда бебета.

– Прави и други неща, може да направи лапа, която да извлече отровите от раните, и да вари отвари, които лекуват треска, разстройство, да прогони чумата. Събира всякакви треви, кори и растения, за да прави мехлеми.

– Вещица и еретичка. Вие към луната.

– Има ли значение каква е, ако може да излекува сина ви?

Филип взе поводите на Лейла от тревата.