Колин Фалконър - Стигмата

Поиска още топла вода за банята си, но тя нямаше да позволи на слугинята да я донесе, очевидно ѝ нямаше доверие. Може би щеше да бъде по-приятно, ако беше изсипала горещата вода във ваната, а не да излее цялата кофа на гърба му. Викът му от болка като че я ядоса още повече.

– Що за мъж отказва да се бие за Бог?

– Да се биеш за Рим, невинаги е едно и също с това да се биеш за Бог.

– Това е богохулство!

– Изправят християни срещу християни.

– Албигойците не са християни! Всичките са еретици. Ако беше сложил кръста, щеше да получиш опрощение за всичките си грехове, а според мен те са много. И да си осигуриш място в Рая! Тази цел не заслужава ли да се бориш за нея? Сега синът ти е болен и всичко само защото отказа да воюваш.

– Никога не съм се скатавал от битка, щом тя има смисъл. И носих кръста в Светите земи заради папата в продължение на една година, затова думите ти ме озадачават. Защо Бог иска да ме накаже сега?

– Ами ако някой от слугите ти очаква да го храниш цял живот само защото веднъж е оседлал коня ти? Всеки ден яздиш.

– Обещанието за място в Рая беше за един кръстоносен поход срещу сарацините, а не до края на живота си да воювам срещу целия християнски свят!

Той отпусна глава на ръба на дървеното корито и пое дъх, за да се успокои. Уханието на розовите венчелистчета, които ароматизираха водата, успокои опънатите му нерви. Но не за дълго. Втора кофа с вода се изля върху главата му. Милостиви Боже, този път водата не беше гореща, а студена.

– Свети Боже, жено!

– Щом не те е грижа за твоята душа или за папата, поне можеше да помислиш как да изкараш малко пари, за да си платиш дълговете.

– Дълговете, които увеличихме, докато се биехме за папата последния път! Ереста е работа на Църквата, не е моя. Реймон Тулузки може и да е закоравял лъжец, но не почита Дявола и е зет на английския крал. Как може войната срещу такъв човек да се нарече свещена?

Той излезе от ваната. Тук нямаше да намери мир. Жизел, без да бърза, му подаде кърпа, за да се подсуши.

– Какво зяпаш?

– Припомням си как изглежда.

Филип бързо се облече. Подплатена туника вместо вълнена, мода, която беше донесъл от Ориента. Обу пищни тесни панталони от кадифе в кралско синьо, прекалено скъпи бяха за него, но проклет да бъде, ако позволи да се разчуе за сиромашията му.

– Рено боледуваше и преди папата да обяви кръстоносния поход.

– Бог е знаел как ще постъпиш.

– За всичко имаш отговор.

Жизел стоеше с ръце на кръста до прозореца. Той затвори очи, представи си Алезаис с него, опита се да си припомни успокоението, което тя някога му даваше, когато беше притеснен.

– С всеки ден е все по-болен – промърмори той. – Наблюдавам го как става кожа и кости пред очите ми. На Богоявление беше нормално момче и гонеше кучетата из залата, ядеше повече от епископа. Сега... да не бяха мечешките кожи върху него, кълна се, че щеше да отлети. Нищо не задържа. Всеки ден тропам на портите на небето за чудо, но не получавам отговор.

– Той умира, съпруже. Всички го знаят.

– Няма да умре.

– Такава е волята Божия.

– Тогава Бог трябва отново да премисли, защото няма да го оставя да умре!

Жизел скръсти ръце.

– Нищо не можеш да направиш.

Какво беше това? Злорадство ли?

– Синът ми няма да умре! – повтори той и излетя навън.

В голямата зала долу бяха чули крясъците и когато слезе, слугите се разбягаха от пътя му.

ФИЛИП БУРЕНОСНО прекоси двора, извика да му доведат коня. Щом стигна конюшните, някакво момче скочи от сламеника, където дремеше, но Филип го блъсна обратно.

– Не си прави труда, момко, сам ще се справя.

Лейла, шестгодишната арабска кобила, наостри уши при приближаването му. Тя беше красива, с висока крачка, топъл кафяв цвят на козината, бяла опашка и бяла грива, с бели петна по предните крака. Филип взе одеяло от парапета, юзди и седло за езда.

Конярчето се навърташе наблизо.

– Само не ми се мотай – предупреди го Филип.

Излезе в галоп през вратата, препуска бързо и стремително почти левга. Вместо да мине през брода, той се запъти на сляпо към гората, разхвърля пръски през плитчините и пое нагоре по брега към поляна с лютичета. Хълбоците на Лейла се вдигаха тежко, около оглавника ѝ изби пот.

Той отпусна юздите, слезе от седлото. Вдигна лице и размаха юмрук към небесата.

– Проклет да си. Боже! Проклет да си!

Затвори очи и зачака Бог да го порази. Нищо. Змиорка приплесна в речните плитчини, привлечен от потта комар зажужа около лицето му. Чу как Лейла пасе, после бавно тръгва към водата и пие вода от потока.