Колин Фалконър - Стигмата

Междувременно южните земи са заразени с всевъзможни проклети ереси. Графът на Тулуза и родът му са позволили на добрите хора , както се наричат сами, да ходят из страната и да проповядват мръсната си ерес и никой не ги спира. Знаете ли какво ми съобщиха онзи ден? Имало село високо горе в планините на Фоа, където тези еретици прогонили свещеника, заличили изображенията на разпятието от стените на параклиса и сега там провеждат чудовищните си служби! В свещения дом на Бога!

Симон кимна.

– И аз съм чул тези неща.

– Какво друго сте чули?

– Чувал съм, че презират сексуалното съвкупление дори в брака.

– Така е, защото те са известни със содомията си?

– Може и така да е – рече Симон, – макар че, ако мога да говоря открито, същото се говори и за нашия епископ.

– Никой няма да спори по този въпрос с вас, братко Симон. Църквата трябва да се очисти отвътре, както и отвън. Иисус ни е освободил от греховете ни, поискал е да ги оставим зад гърба си и да му се доверим. Не разбирам защо е толкова трудно някои хора да го проумеят.

Той отново седна.

– Тези еретици, за които говорите, наричат себе си християни, макар да отричат кръста, раждането на Иисус от девица и всички евангелия с изключение на Йоановото. Затова не разбирам как така твърдят, че са последователи на Иисус.

– Братко Жорда, както знаете, от няколко години се опитвам мирно да се разбера с тези хора тук, през сълзи ги умолявам да се върнат в Светата църква, но напразно. Сега търпението на Светия отец е на свършек. Сила ще надвие там, където внимателното убеждение се провали. Рим свика голям кръстоносен поход срещу еретиците от юг, за да спре противните ереси, които се разпространяват там. Но това няма да е война на обсадата и меча. Ние трябва не само да разрушим Църквата на еретиците, но и да съградим отново нашата.

Той се приведе.

– Изпратиха ме да се включа в кръстоносния поход и да осигуря духовни напътствия на смелите рицари, които са се присъединили към нас в своята свещена мисия. Трябва ми доблестен мъж, който да обедини сили с мен, с добра подготовка по философия, теология и риторика. – Очите му горяха свирепо. – Мъж добродетелен, който да научи останалите да вървят по стъпките на нашия Господ Иисус Христос.

Симон притисна ръце в молитва на гореща благодарност. Това беше очакваният от него знак.

– Не търсете повече – рече той. – Намерихте човека.

МАЛКИЯТ РЕНО отвори очи. Тревожно огледа стаята. Филип се наведе към него.

– До теб съм, синко.

Момчето изглеждаше толкова крехко, че струпаните кожи отгоре му можеха да го премажат до смърт. Всичко, което остана от нея. Кожата му беше толкова прозрачна, че вените по ръцете му прозираха под нея. Махна кичур коса от лицето на момчето. Очите му така приличаха на нейните, бледи като зимно небе.

Доволен, че не е сам, Рено отново заспа.

Филип чу чучулигите отвън на прозореца и разбра, че е утрин. Отиде до него, отвори капака, колкото да надзърне. Утринта беше мъглива и студена. Дори палисадите на замъка бяха скрити от носещата се на талази бяла мъгла. Все още нямаше слънце, което да я прогони. Ловджийски рог, заглушен от мъглата, отекна из долината. Неговият оръженосец Рено щеше да води глутница ръждивобели хрътки по брода с надеждата да попаднат на глиган или елен, преди да обърнат и навлязат навътре в гората.

През последните дни често се чудеше какво би се случило с него, ако не беше станал кръстоносец. Алезаис сигурно все пак щеше да умре, предполагаше той. Но него го тормозеше несправедливостта. Заради името Божие беше отишъл в Земите отвъд; не заслужаваше ли по-голяма отплата?

Какво спечели, какво спечелиха всички от тяхната саможертва? Това именно не разбираха хората тук за Светите земи: огромното безсмислие на всичко, предприето там. Тамплиерите до един бяха луди, от името на папата вършеха, каквото им харесва, въртяха сделки е мюсюлманите и дори живееха като тях; никой там вече не искаше да се бие със сарацините, нямаха сили, след като приключиха с враждите помежду си заради останалото от непрекъснато смаляващото се кралство Йерусалим. Християнските принцове, натоварени с отбраната на Божията земя, нито бяха много умели, нито горяха от плам да я защитават, предпочитаха да пият шербет с проститутките си, отколкото да охраняват поклонниците и да се бият със сарацините. Но той беше останал и завършил своята година служба.