Колин Фалконър - Стигмата

– Останах впечатлен.

– Добре – рече монахът. – Елата да седнете.

Срещу грубо скованата маса, зад която седеше монахът, имаше само един стол. Симон се настани на него.

– И аз знам малко за вас – рече абатът. – Баща ви е бил търговец на вълна в Каркасон. Имате четирима братя, по-големи, и те са търговци като баща ви и редовно посещават литургията. Баща ви е показал благодарността си към Бог за неговата щедрост, като е предложил най-малкия си син и неговите услуги на Църквата. Съжалявали ли сте за това?

– Нито за миг – Симон се надяваше да е прозвучал убедително.

– Човек може да прави и по-лоши неща, отколкото да посвети живота си на спасението на хорските души.

– От братята си се имам за най-големият щастливец.

– Доволен ли останахте от образованието, което ви осигури Църквата?

– Усвоих тривиума от граматика, риторика и логика и квадривиума от аритметика, геометрия, музика и астрономия. Изучавал съм Овидий и Хораций, Евклид и Цицерон, както и Органон на Аристотел. На двайсет и една ме поканиха да преподавам философия в университета в Тулуза. Сега имам свои ученици. И освен това съм личен помощник на приора, надзиравам управлението на всички сгради и финансите тук в Тулуза.

– Както разбирам, понякога се отдавате на греха на гордостта.

Симон сведе очи. Трябваше да си сдържа повече езика пред този човек за в бъдеще.

– Какво знаете за Доминик Гузман?

– Знам, че се радва на голямо уважение за своя благочестив живот. Разбирам, че четири години е преживявал от подаяния и е проповядвал Словото Божие само с един Часослов и само неговата голяма вяра го е поддържала. Също така знам, че понякога е спял край пътя и е бил принуден да търпи тормоза и подигравките на безбожните.

– Разбирам, че сте следили внимателно службата му. Какво друго знаете?

– Че е влизал в безброй публични спорове със свещеници еретици, назовавани катари, за да се опита да ги върне към истинската вяра. Чух, че веднъж нарекъл абатът на Сито "вълк в овча кожа" и му казал в очите, че ако иска да спечели вярващи, няма как да го направи от гърба на коня си, покрит със скъпоценности, и с жените си, които са в каретата след него. Разбирам, че той иска ние, свещениците, отново да бъдем пример и да водим живот, изпълнен с целомъдрие и смирение.

Проповедникът кимна.

– Възхищавате ли се на работата му?

– Много. Ако аз бях на негово място, щях да си позволя греха на гордостта.

Мимолетна усмивка.

– Мнозина измежду нас споделят доброто ви мнение за него и всъщност стават негови следовници, можем така да ги наречем, ако желаете. Самият аз го срещнах преди шест години в Монпелие. Оттогава съм се посветил на каузата му. – Свещеникът стана и отиде до прозореца. – Преди да влезете, заедно с приора се радвахме на тази гледка. Той ми разказа, че градината долу е перфектен символ на Божието съвършенство. Правоъгълната каменна настилка около нея представлява сътворения свят; кръстът, образуван от камъните от настилката, които го разделят, са четирите клона на кръста, водоскокът в средата му с водата, която отразява небето, е начинът, по който земята трябва да отразява късче от Рая. – Симон видя огъня в очите му, същата страст, на която беше станал свидетел на пазара преди четири години. – Земята трябва да отразява небето, това е възложената ни задача тук, на земята, както и на небето. С нея сме натоварени, брат Симон Жорда.

– И аз вярвам в същото с цялото си сърце.

– Виждали ли сте Дявола?

Въпросът го слиса.

– Не и се моля никога да не го срещна.

– Но вие трябва да сте го срещали, брат Жорда, защото той е около нас? Щом искате да служите на Бог, трябва също толкова добре да познавате и неговия противник. – Той се облегна на масата. – Имате ли смелост да се срещнете с Дявола, под каквато и форма да ви се представи?

– Така мисля.

– Разговарях с вашия приор за вас. Изглежда, Бог е намерил за уместно да ви дари с пъргав ум и задълбочено разбиране на неговото слово. Нуждаем се от хора като вас.

– Какво ще ми възложите да направя?

– Предстои невероятен катаклизъм и той ще започне в Албигоя. Църквата тук е станала дебела и мързелива, ракът я е надвил. Превърнали сме се в посмешище за миряните, има монаси и каноници, които са си взели съпруги и живеят от лихварство. Някои дори са приютили и менестрели. Похапват лебеди на закуска и подаряват на любовниците си рубини, колкото гълъбови яйца. Възмутително е в какво са превърнали църквата. Хората умират с неопростени грехове, докато архиепископът на Нарбона си брои парите.