Колин Фалконър - Стигмата

А всичко се беше оказало напусто. Сега му се искаше да си е бил във Франция при съпругата си.

Рено внезапно се изправи и повърна на пода. Когато повръщането спря, момчето изведнъж погледна изплашено, сякаш, да умира така, е някаква замислена от него пакост.

– Всичко е наред – успокои го Филип. – Аз ще почистя.

Рено се опита да каже нещо, но вместо това отново се отпусна изтощен на леглото.

Филип взе парцал и кофа с вода от ъгъла и коленичи да почисти мръсотията, после слезе до кухнята, за да вземе топла вода от огнището. Можеше да накара някое слугинче да го свърши, но си беше казал, че ако Бог види неговото старание, ще стори чудо и ще му върне сина.

Когато се върна в спалнята, Рено отново започна да повръща. Филип сложи купа под брадичката на сина си, после избърса лицето му с ленена кърпа. В стомаха му не беше останало нищо, освен жлъчен сок.

Студено беше. Той отново запали огъня в огнището и хвърли в него шепа сухи билки. Въздухът беше застоял и с тежък мирис, но не можеше да отвори прозорците, казваха, че Смъртта се промъква през тях и вратите и може би беше истина.

Рено отново заспа. Филип извика едно от слугинчетата, каза ѝ да наблюдава сина му, после отиде в параклиса.

По тъмните камъни един век се беше наслагвал дим от тамян. Мазен черен пушек се издигаше от разклонения свещник към свода, тъмна молитва, насочена към небето за благословия, докато восъкът пращеше и капеше по плочите. Две от придворните дами на жена му шепнеха молитви пред статуята на Богородица. Наредил беше всички придворни дами от замъка да се редуват, за да се молят за сина му ден и нощ.

Освободи ги, каза им да се върнат след деветия час. Когато си отидоха, той се отпусна тежко на молитвената скамейка. Бронзовото разпятие над олтара сякаш потрепваше в ореола на свещите. Изпрати настойчива молитва към своя незнаещ милост Бог.

Помогни ми.

Защо ме оставяш жив, за да страдам така? А няма съмнение, че си ме благословил с повече късмет в битката от повечето хора. Три пъти насмалко не загинах в Земите отвъд, а ето ме тук. Какво искаш от мен? Не ме оставяй жив само да страдам повече. Покажи ми някакъв смисъл в това страдание.

Моля те, Боже, не го оставяй да умре. Ще сторя всичко. Остави ми едно нещо от нея, едно нещо, което обичам. Ако наистина си там в своя Рай, чуй ме и направи така, че да оздравее.

Той е едно момче. Вземи мен, ако искаш. Пред него е целият живот, а аз изживях моя, поне живях достатъчно, че да обичам, да воювам и да се уповавам на късмета си. Той не е преживял нищо от това. Вземи мен на негово място. Готов съм да умра; тъгата, която чувствам, пронизва дори костите ми. Приеми предложението ми. Вземи мен, остави момчето.

Толкова много го обичам. Той е всичко на света, което ми остана. Моля те .

Свещите потрепнаха от течението, цял премръзна от студените камъни под коленете си. Но остана и се моли. Когато дамите се върнаха за литургията в деветия час, ставите му така се бяха схванали, че едва успя да се изправи. Не намери отговор и Бог не му проговори.

НЕ ИСКАШЕ да се жени повторно. Никоя не можеше да замени Алезаис в леглото му или в сърцето му. Но един мъж, бил той с благородна кръв или не, не се жени от любов. Браковете служеха за създаването на съюзи и раждането на синове. Трябваше да има кой да движи домакинството и да хока слугите в негово отсъствие. Той имаше дълг към името си и към онези, които го наричаха свой господар.

Несъмнено новата му съпруга беше толкова способна, колкото и красива. Гербовете по стените бяха прясно боядисани, на масите имаше бели покривки. Заради гостуването на братовчед му Етиен Жизел се беше потрудила да заличи дивото им битие, до което ги бяха довели настоящите обстоятелства. На братовчеда му беше отредено почетното място начело на масата от дясната страна на Филип. От лявата му страна седеше Жизел, преструваща се на весела, облечена в малиновочервена рокля, обточена с кожи от бялка, ръкавите на роклята ѝ бяха толкова дълги, че се влачеха по земята. Две от придворните ѝ дами ги държаха, докато тя се хранеше.

Съпругата му беше красива. Само дето Филип не понасяше да я гледа и затова вината не беше нейна.

Етиен избра парче от печеното и го отнесе до дъската си за рязане, от парчето обилно капеше по полираната дъбова маса.

– Ще се присъединиш ли към кръстоносния поход на папата срещу графа на Тулуза?

– Заслужил съм си мястото в Рая, Етиен. Прекарах година в Земите отвъд заради Бог и Йерусалим. Освен това не виждам как един християнски господар може да тръгне срещу друг християнски господар и да нарича войната свещена. Но съм убеден, че духовниците могат да ми го обяснят.