Колин Фалконър - Стигмата

– Папата казва, че графът дава подслон на ерес.

– Ако граф Реймон изгори всеки еретик из южните земи, ще остане съвсем без поданици. Църквата да мислеше повече за душите на хората и по-малко за десятъците и данъците, тогава сигурно щеше да се радва и на по-добро отношение в Прованс. Ами ти, ще нададеш ли отново боен вик?

– Мислех си, че мога да покажа отдадеността си по друг начин. Поклонничеството в този момент ще е мъдра постъпка.

– С боси нозе и власеница ли?

– По-скоро си мислех за добър кон и добри проститутки. Казват, че жените в Леон си струва да се видят. – Слугите донесоха вино, виночерпецът разля повече от хубавото рейнско вино на масата, отколкото в чашите им. Той се приведе и шепнешком, за да не чуе Жизел, сред общата глъч му заговори: – Като отворихме дума по тези въпроси, братовчеде, кой топли постелята ти тези дни? Не е жена ти, ако слуховете са верни.

– Грижа се за нея, колкото мога.

– Какво има? Достатъчно е хубава. Да нямаш любовница? – Филип поклати глава. – Никога не си бил толкова мрачен, Филип. Като млад си беше доста похотлив.

– Човек може и да се промени.

– Не можеш вечно да жалееш Алезаис. Може и да е била прекрасна съпруга, но жената си е жена. Все се появяват нови.

Филип завидя и съжали братовчед си. Един турнир, търкаляне в сеното с някое слугинче и хубава вечеря и той беше щастлив. Може би е заради мен, прекалено много мисля, прекалено много се отдавам на чувствата си. Алезаис ме дразнеше за това, а после казваше, че тъкмо това най-много обича в мен.

– Какво заговорничите двамата? – намеси се Жизел.

– Питах съпруга ти как е малкият Рено.

– Опасявам се, че с всеки ден отпада все повече – отвърна тя.

– Съжалявам да го чуя. Децата много лесно мрат. Затова трябва да имаме повече деца.

Самият Етиен беше изгубил двама синове още като кърмачета, но се беше водил от собствените си думи и заченал нови двама. Разумно. Знаеше дълга си към семейството, към земите си.

Вниманието на Жизел се насочи към менестрела. Тя заръкопляска и се присъедини към радостните възгласи на останалите, когато той запя.

– Защо се ожени за тази жена? – прошепна Етиен.

– Прилича на нея – отвърна Филип.

– Оженил си се за втората си жена, за да ти напомня за първата ли? Не съм чувал по-глупава причина.

Прислужниците на Филип донесоха печен лебед от кухнята. Лебедът беше изкусно прикачен към задницата на прасе. Ястието предизвика развеселени викове и ръкопляскания сред гостите му. Филип избра с пръсти най-хубавите парчета и ги постави на дъската на братовчед си.

Етиен се приведе.

– Не ми е работа да се бъркам в делата ти, но се надявам, че си добре осведомен за роднините на Жизел. Братята ѝ са бедни и алчни. Баща ѝ има прекалено много синове, а земята му е малко. Не ти желаят доброто.

– Какви ги говориш?

– Казвам, че ще са много доволни, ако умреш без наследник. Затова се погрижи да ги разочароваш.

След като вечерята приключи и всичките му гости бяха пияни или хъркаха, масите бяха прибрани към стената и менестрелите и труверите се разгърнаха, за да могат дамите и младите оръженосци да потанцуват. Филип остави своя оръженосец Рено да управлява празненството и щом Етиен се измъкна с една от дамите на Жизел, той се качи горе, за да поседи със сина си и да подържи ръката му.

ДОКТОРЪТ С КАЧУЛКА И БИРЕТА [24] Шапчица с три или четири върха, която обикновено се носи от римокатолически свещеници, а по-късно и от представители на англиканската и лутеранската църква. Биретата с четири върха е била знак за получена академична образователна степен "доктор". – Бел. Прев. стоеше в ъгъла на стаята и изучаваше урината на пациента, която въртеше в дървена купа. Той я помириса, после постави пръст в нея, за да я опита.

– Леко стипчива и с тъмен цвят. Утре отново ще му направя кръвопускане.

– Защо сега не го направите? – попита Филип.

– Роден е под знака на Скорпиона и изчисленията ми показват, че днес не е благоприятен ден за кръвопускане и очистителни.

– Правихте кръвопускания и му давахте очистителни, а той не оздравява. Само такива лекове ли знаете?

– Изучил съм се в Париж. По-добър от мен няма да намерите.

– Време е да опитам, така мисля. Вън оттук. И да не сте се върнали.

–Това е Божие наказание – отсъди Жизел. – Ти не се отзова на призива на папата. Сега си плащаш.

– За бога – промърмори той.