Колин Фалконър - Стигмата

– Понякога с мъка.

– С мъка? Сигурно едва куцаш. Как получи такива рани? Нарани ли те някой? Може би баща ти?

– Татко никога не би ме наранил!

– Кой тогава го е направил?

– Никой нищо не е направил.

– Или ти ги направи?

– Не разбирам.

Гуилхем погледна към Елионор.

– Сама си е направила раните.

Фабрисия се извърна и бързо измъкна крака си. Чувстваше как погледът на майка ѝ я прогаря.

– И аз така мисля – рече Елионор.

– Мисли, каквото искаш.

– Няма друго обяснение – рече Гуилхем.

– Но как така няма гной и треска?

– Ти си лечителка, нали? – попита той Елионор с пръст, насочен към билките, които съхнеха на китки над огнището и прозорците.

– Варя отвари и лекове, когато ме помолят. Знам как се приготвят от майка ми, а тя ги знае от своята майка.

– Научи ли на тях Фабрисия?

Елионор поклати глава.

– Сигурно се е научила, докато те гледа. Използва отварите, за да почиства раните. И трябва да призная, че сигурно е много веща, понеже раните са много дълбоки. Волята ѝ е изумителна, защото със сигурност всеки ден изпитва голяма болка.

– Съпругът ми казва, че това са раните на Иисус, разпънат на кръста – рече Елионор.

Гуилхем придоби натъжен вид от предположението.

– Кръстът. Това ужасно изтезание, което Вавилонската блудница се мъчи да възвеличае. Дъщеря ти е взела твърде присърце лъжите им.

Фабрисия побледня. Стресна се да чуе как тези любезни мъже наричат папата Вавилонска блудница.

Витал се обърна отново към нея.

– Не бива да почиташ кръста.

– Според вас аз искам да имам такива рани ли, сама съм си ги направила, така ли? Дали искам всички да ме зяпат, като че съм дявол, как мислите? Светата Дева поиска да е така, не аз!

– Каква дева? – попита Гуилхем.

Толкова нежен глас, толкова властен поглед, с лекота всичко би му изповядала, за да го накара да ѝ каже, че всичко това е въображение на младо момиче. Но тя беше почти на деветнайсет и вече не беше момиче.

А пък и как той би могъл да разбере? Въпреки цялата им любезност и състрадателност и добрите хора бяха толкова убедени във възгледите си, колкото и свещениците.

Фабрисия обу ботушите си и тичешком излезе от къщата, спусна се надолу към полетата, за да остане сама.

ЕЛИОНОР БЛЪСНА ВРАТАТА, за да я отвори; от дъжда дървото се беше раздуло. Фабрисия я чу как изкачва стълбата към тяхната стая. По-рано беше ходила до дома на Пон, за да слуша проповедта на Гуилхем.

Чу гласа на баща си.

– Колцина бяха?

– Половината градец.

Огънят беше стихнал до жарава, друга светлина в стаята нямаше. Тъмнината сякаш увеличаваше всеки шум. Чу как мишките притичват из ъглите, после и шепота на баща си:

– Страхувам се за душата ти.

– Добри хора са, съпруже. Трябва да ги чуеш.

– Никога не съм се съмнявал, че са добри хора.

– Добри хора и добри свещеници. Това не можеш да кажеш за онези дяволи в раса. Не ни изсмукват кръвта с десятъци, не държат проститутки. В собствената си църква Гуилхем е като епископ и не живее в палат като онова куче в Тулуза.

– Само защото живеят добродетелно, не означава, че трябва да се съглася, с каквото казват.

– Живеят според онова, което проповядват. Как другояче би могъл да прецениш религията на някого, освен по делата му? Виждал ли си как отец Марти върти очи към Фабрисия? Той изсмуква всички, човека и семейството му. И още искаш да се наричам католичка?

– Чу ли какво се е случило в Тулуза? Някой е убил Пиер дьо Кастелно [23] Пиер дьо Кастелно е френски духовник, цистерциански монах, легат на папа Инокентий III, който е изпратен в Тулуза за борба с ереста. Убит е на 15 януари 1208 г. – Бел. Прев. .

– Кой е той?

– Папски човек, изпратен от Рим. Някой го спрял на улицата и го съсякъл.

– Не е загуба!

– Само дето сега папата хвърля вината за това върху граф Реймон. Разправят, че щял да прати кръстоносци срещу него, за да го накаже за това, че приютява хора като Гуилхем. Времената не са добри, за да се обявиш за еретичка, mоn сое г .

– Кръстоносен поход срещу християни!

– Гуилхем може и да се нарича християнин, но в Рим не го имат за такъв.

– Тия пачаври!

– Баста ! Не искам да говориш така в собствената ми къща!

– Кой ще ни стори зло на нас тук, в планините? Може би в Тулуза или Каркасон. Тук горе никой не се притеснява за тези неща. Ако убият всеки еретик във Фоа, човек няма да остане.

Умълчаха се. Вятърът просвирваше през процепите на вратата. Фабрисия се присви по-навътре под кожите. Помисли си, че са спрели да спорят и са заспали, но след малко спорът отново се разгоря.