Колин Фалконър - Стигмата

Видя мъж с кафяво расо да върви към нея и спря, огледа се за друг път, надяваше се да го избегне. Но беше прекалено късно.

– Фабрисия – рече свещеникът.

– Отец Марти.

– На полето ли беше?

Спря така, че да ѝ препречи пътя. Грамаден мъж – от него би излязъл прекрасен зидар, каза веднъж баща ѝ. Вместо противен свещеник, беше отвърнала майка ѝ. Имаше широка усмивка и алчни очи, шарещ поглед, с който преценяваше десятъка или пожертвуванието. Веднъж бил взел постелята на умиращ, на когото миг преди това дал последно причастие, понеже умиращият нямал с какво да плати. Или така разправяха.

Брат му беше бейлът на Сент Ибар, затова човек трябваше да внимава как се държи с него. Половината неомъжени жени в градеца и прилична част от омъжените били негови любовници в един или друг момент.

– Събираш билки за майка си.

Той взе кошницата, за да види какво е набрала. Не иска нито мащерка, нито беладона, но ще вземе от тях, само за да покаже, че може.

– Вярно ли е, че е знахарка?

– Болен ли сте, отче?

Не ѝ отговори, само ѝ върна кошницата, по-лека, отколкото, когато я взе.

– Мръква се вече. Трябва да се прибирам.

Той улови ръкава на роклята ѝ и я придърпа под свода на един вход.

– Чух, че си имала любовник в Тулуза, свещеник като мен.

– Не беше любовник. Изнасили ме.

– Вие, жените, все твърдите, че сте били изнасилени, след като стане работата.

На улицата беше тъмно, никой нищо нямаше да види.

Можеше да крещи, но после какво ли би могъл да стори той? По-добре да опита да го уговори, разсъди тя.

– Притесняваш ли се за греха, малка Фабрисия? Защото ще ти кажа, че жена, която спи с истински любовник, е пречистена от всеки грях. Насладата от любовта прави акта невинен, понеже идва от чисто сърце. Ако го правиш с радост, няма да ядосаш Бог.

– Само дето отиваш в Ада, ако не го правиш със съпруга си.

– Кой ти го каза? – попита свещеникът и се опита да я целуне.

– Моля ви, отче, страхувам се за душата си.

Но най-вече ме отвращаваш, помисли си тя. Но ако го кажа, бейлът ще направи живота на баща ми непоносим, не му ли вече сторих достатъчно зло?

– Тогава се изповядай при мен в неделя и аз ще опростя греховете ти.

Той постави ръка на гръдта ѝ и я притисна. Тя си помисли за Симон и ярката водниста кръв, която потече, след като той свърши с нея, и инстинктивно рязко вдигна коляно, отец Марти се сгърчи на колене. Фабрисия се извърна и побягна. Спря чак когато стигна техния domus [17] Думата "domus" в древен Рим е означавала "тип градска къща на представител от висшите слоеве в Рим и Римската империя". От нея произходжа думата за "дом" в езика "ок", както и в съвременните славянски езици. – Бел. Прев. , високо горе на хълма, близо до замъка на бейла .

В Тулуза живееха в каменна къща със здрава порта, която се затваряше с ключалки, а по стените висяха красиви украси. Всеки път когато се прибираше в тяхната нова къща в градеца, Фабрисия изпитваше срам за това, колко се беше влошило положението им. Под вратата духаше, от гредите над огнището висеше само един свински бут вместо парчетата бекон, черните суджуци и наденици, които имаха преди. В сравнение с останалите селяни бяха богати, имаха каменно огнище и дори solier [18] От фр. В Средновековието така се е наричало тип таванско помещение. – Бел. Прев. , стая над каменната плоча на огнището, където спяха родителите ѝ. Повечето от къщите бяха направени само от дърво и мазилка. И все пак не можеше и да се сравнява с дома им в Тулуза.

Майка ѝ режеше билки и лук и ги мяташе в котела, който къкреше на огнището в средата на стаята. Анселм нагряваше краката си на огъня. Косата му беше напълно посивяла, защото беше вече почти стар човек, наближаваше петдесетте.

Майка ѝ веднага усети, че нещо не е както трябва.

– Добре ли си, момиче? Бяла си като платно.

– Видях стария Бернар на връщане от полето. Синовете на пекаря отново го тормозеха. Удариха го с камък по главата. Защо не оставят клетника на мира?

– Говорят, че е обсебен – рече Анселм.

– Защото има гърбица ли?

– Дяволски знак.

– Не е обсебен! Напълно безобиден е. Има гърбица, но е най-милият човек в селището!

– Не отвръщай на баща си така! – скастри я Елионор.

Повечето мъже щяха да ѝ издърпат ушите, помисли си тя.

Анселм изглеждаше само засегнат.

– Дори свещеника го казва – измърмори той.

– Самият отец Марти е обсебен от дявола.