Колин Фалконър - Стигмата

Симон отблъсна с гневен вик проститутката, която имаше вонящ дъх и развалени зъби като демон. Превърнах се в посмешище; монах, прикован от жена, помисли си той. Посветил съм живота си на съзерцание на божественото; вместо това като някакъв сводник всичките ми мисли са съсредоточени между краката на една женска.

Какво беше казал свети Августин за жените? Вратата, през която влиза Дяволът . Тя е изкушение, поставено от Луцифер да примами към греха човека и да го отдалечи от съвършеното му състояние. Тогава Фабрисия беше съвършеният демон: с коса огън, стройна и зряла като разпукнал се плод.

Подмина мъж, който лежеше на улицата, ослепили го бяха като наказание за някакво престъпление. Празните му очни ябълки бяха ужасна гледка, той седеше в мръсотията на канала с протегнати ръце и умоляваше за монети. Малки момчета го мъчеха за собствено удоволствие, те го щипеха и удряха, а той се ядосваше и напразно се мъчеше да ги улови, което правеше играта още по-забавна.

Симон видя себе си в него: сляп, пълзящ, окаян, измъчван от Сатаната за забавление. Трябва да сложа край на това .

Той улови един от малките мъчители за ухото и укори хлапето в името на Църквата. Намери няколко монети в кесията си и ги даде на просяка. Несъмнено беше крадец – бил е някога, – но беше платил ужасна цена, а Симон нямаше сили да го гледа как се мъчи повече. Така или иначе, нямаше да оцелее дълго на улицата.

Прибра се късно в манастира, камбаните вече биеха за вечерня. Закъснял беше и си навлече укорителните погледи на своите събратя.

Дяволът остана негов придружител през цялата нощ както в параклиса, така и в леглото. Сънува мокри сънища с Фабрисия и я съблече в съня си. Почувства дъха ѝ на лицето си, сладък като ягодово вино; косата ѝ ухаеше на лято, а ръката му беше около кръста ѝ, нежен и гъвкав. Най-накрая в някакъв накъсан сън той я видя да лежи гола на поляна с метличина, опита се да отиде до нея. Но някой го изблъска. Мъжки глас го извика по име.

Брат Грифус го разтърсваше да се събуди, за да присъства на утринните литургии и молитви. Ръката му виновно се спусна към слабините му. Придърпа расото си в мрака, отчаян, засрамен и изпълнен с болка.

В потъналата в мрак част пред олтара течението накланяше пламъка на свещите, които осветяваха Библията в сакристията, на светлината им се виждаха издължените сенки на монасите, покрили главите си с качулки, и гравираните свети образи над тях. Редици от светци се издигаха пред него в сумрака.

Устните му заизричаха думите на псалмите и отговорите, докато чувстваше топлия ѝ дъх дори в този студен мрачен параклис, вкусваше солта на потта от вдлъбнатината на тила ѝ. Беше само сън, но спомените от него бяха толкова живи, като истински; толкова истински, че според него в този момент тя също седеше изправена на своето сламено легло и виждаше лицето му, толкова ясно, колкото и той нейното. Невъзможно беше да си представи, че той може да преживява такъв интимен момент и тя да не го почувства.

След службата се върна бързо в килията си, като се надяваше скоро да потъне отново във влажния си и солен сън с Фабрисия Беранже. Но сънят не е място, не можеше да се върне в него. Вместо това лежа буден през дългата нощ и умоляваше Бог да отмахне това изкушение, после си напомни, че всяка душа се калява в огъня. Как би могло да бъде пощаден от онова, което всеки мъж трябва да изтърпи, ако иска да спаси себе си?

Какво трябваше да направи? Ако не се върнеше, това означаваше, че Дяволът е победил. Ако се върнеше, душата му щеше да е в смъртна опасност. Може би трябваше да докаже, че си струва, пред своя Бог? Въртя се и се мята, докато първите сивеещи лъчи на утринната светлина не запълзяха по пода на килията му. За пръв път посрещаше с такава радост зазоряването.

ПРИОРЪТ БЕШЕ ДОБЪР ЧОВЕК според Симон. Строг в дисциплината, стриктен в привичките си и не търпеше развратно поведение в манастира. Реши да се обърне към него. На следващата сутрин отиде в килията му и падна на колене, помоли го да го изповяда.

Приорът седеше на стола зад писалището си и сивите му сълзливи очи изгледаха Симон с тревогата на възрастта; почти петдесет години изслушваше досадните оплаквания на хората от Дявола.

– Простете, отче, съгреших.

Брат Юг постави хладната си ръка на подстриганата му на тонзура коса.

– Каква е изповедта ти, братко?

Думите го задавиха. Как би могъл да му каже истината? Нека бъде тогава само част от нея: видял жена на площада и се отдал на лъстиви помисли. Това стигаше засега.