Колин Фалконър: Стигмата

Той се огледа. Имаше три малки прозореца, закрити с намазнен ленен плат, през който в стаята се процеждаше светлина. Яркото виненочервено и тревистозелено, в които бяха боядисани дъбовите греди на тавана, омекотяваха атмосферата в стаята.

Анселм го заведе до огнището, за да се стопли. От влажния му плащ се заиздига пара. Съпругата на Анселм му донесе вино с подправки. Симон установи, че майка и дъщеря много си приличаха, макар при Елионор червените къдрици да бяха прошарени със сиви кичури.

Когато очите му свикнаха с приглушената светлина в дома, свещеникът забеляза Фабрисия да чака търпеливо в ъгъла. Носеше мека сива туника и украсена с дантела ленена риза, която се виждаше около врата ѝ и китките. Помисли си, че долавя лекото ухание на шафрана от последното им пране. Обзе го едновременно вълнение и ужас.

След като поразмениха няколко думи, Анселм и съпругата му го оставиха до огъня с дъщеря им, която до този момент беше стояла мълчаливо. Родителите на Фабрисия се оттеглиха на горния етаж в стаята си.

Симон знаеше, че трябва да предразположи Фабрисия с лек, небрежен разговор – за времето или да я разпита за везбата, върху която работеше, – но за свой ужас откри, че гърлото му е пресъхнало и ръцете му треперят. Вълнението и объркването му бяха толкова силни, че веднага мина на въпроса.

– Баща ти ми каза, че искаш да се посветиш на служба на Бога.

– Изпратил ви е, за да ме разубедите, нали, отче?

– Той пожела да се уверя, че имаш необходимите качества за това.

Симон се нагласи на стола и пи от виното си. След като разговорът беше започнал, увереността му нарасна. Много млади девойки се вълнуваха от историите за девиците, страдащи в името Господне; точно с такива истерични прояви се славеше полът им. Знаеше, че мъж с неговото обучение и интелект трябва да е в състояние сравнително лесно да ѝ разясни заблудата в подобни настроения.

– Не мога да кажа дали имам качествата за това, отче. Само вярвам, че това е, което Бог желае за мен.

– Как може момиче като теб да знае какво мисли Бог? Само на Светия отец в Рим му е позволено да разбира божественото, а дори и Негово Светейшество признава открито, че понякога бива озадачен.

Фабрисия не му отговори. Стоеше с прикован към тръстиките на пода поглед. Какво безсрамие!

– Говори, дете – подкани я той, макар по всяка вероятност да не беше уместно да я нарича дете, защото беше едва няколко години по-възрастен от нея. – Защо си решила така?

Тя вдигна очи от пода. Блестящият поглед, с който го погледна, накара дъха му да секне и изпрати в слабините му болка, за която си мислеше, че годините, прекарани в молитва и прилежание, са я заличили. Фабрисия прехапа устни. Първата му мисъл беше, че това е начин да го привлече, но после му хрумна, че може би става дума за усилие да се възпре да говори за определени лични неща в негово присъствие.

Най-накрая тя каза:

– Тогава според вас е грешно, че скромна жена като мен иска да посвети живота си в служба на Бог?

На това имаше лесен отговор; но пламенното ѝ изражение го обърка. Когато най-накрая гласът му се върна, той ѝ напомни, че да обичаш Бог, не стига, че избраният слуга трябва да има и достатъчно здрав характер, за да му служи, както подобава.

– Искате да кажете като епископа ли? – думите ѝ го извадиха от равновесие, защото в града светският начин на живот на епископа беше добре известен, макар и да не го обсъждаха надълго и нашироко.

– Но ти не възнамеряваш да станеш епископ, нали? – най-накрая намери той подходящия отговор.

– Не мисля, че ще имам сили за подобен живот. Ще рухна след седмица от пиене и разврат.

Симон не знаеше какво да каже. Посоката на разговора вече се изплъзваше от контрола му. Тя може и да беше дъщеря на зидар, но имаше език, остър като ножа на палач.

Фабрисия отново сведе поглед към пода.

– Простете, отче. Понякога говоря прекалено свободно.

– Така е. За мен вече е достатъчно ясно, че нямаш необходимите качества за монашески живот. Послушанието и скромността са главните устои на живота в монашески орден. Щом не можеш да сдържаш езика си, не разбирам що за служба ще можеш да предложиш Богу.

Отново завладян от чувството, че владее положението, той постопли краката си пред огъня и ѝ разказа истории за Августин и Бенедикт от Норсия, за да ѝ покаже докъде води истинската любов към Бог. Тъкмо беше подхванал темата за пресветия живот на света Агнеса, когато тя изведнъж го погледна право в очите и каза: