Колин Фалконър: Стигмата

Имаше още една връв на тила му, прекара ножа и през нея. Оставаше една последна, в средата на гърба, знаеше, че нея ще му е най-трудно да среже. Когато посегна назад, премръзналите му пръсти закачиха разкъсания ръб на туниката и изпусна ножа. Проклятие!

Помисли, че за него това е краят. Чу как ножът изтрака на камъка. Затърси го слепешката, сигурен беше, че е паднал от скалата.

Не, още беше тук.

Изпълни го благодарност, когато пръстите му уловиха дръжката.

– Изпуснеш ли го още веднъж, мъртвец си – каза си той.

Напипа връзката в средата на гърба и я преряза с прекомерна предпазливост.

Сега трябваше да се опита да съблече горната част на ризницата.

Задуха вятър и той изчака, докато утихне. Отново затопли с дъх пръстите си, преди да посегне към опората си в скалата, затвори очи ог пристъпа на световъртеж. Не отклонявай погледа си от издатината. Не поглеждай встрани.

Постави ножа между коленете си, близо до меча.

Опита се да се измъкне от ризницата, но тя беше прекалено тясна и тежка. Трябваше да се изправи, за да я съблече. Откри друго място върху скалата, за което да се захване, издърпа се, така че да се обърне и да застане стабилно на лявото си коляно с лице към нея. После се изправи на крака.

Видя, че от това място може да се протегне и да докосне ръба. Паднал беше от височина, която с малко надвишаваше ръста му, по гръб върху място, откъдето се беше отчупила част от скалата; варовиковата издатина и прорасли храсталаци сигурно му бяха попречили да се претърколи надолу в пропастта.

Опря чело на замръзналия камък и вдигна дясната си ръка към лявото рамо, задърпа доспехите. Не можеше да опъва с голяма сила, за да не изгуби равновесие. Затегли ръкава, освободи го на сантиметри. Ако успееше да извади едната си ръка, щеше да е по-лесно с втората.

Връхлетя го порив на вятъра.

Щом свалеше ризницата, щеше да може да се движи свободно, но колкото и тежка и тромава да беше, поне донякъде го защитаваше от студа.

Освободи лявата си ръка, после започна да измъква дясното си рамо. Пръстите му се изплъзнаха от ледената скала и той за малко не падна. Вкопчи се в друга пролука.

Търпение, Филип.

Най-накрая успя да освободи и другата си ръка и горната част на ризницата се свлече в краката му. Веднага се почувства олекнал и студът го връхлетя. Сега трябваше да се движи бързо или щеше да замръзне до смърт.

Прилепи се към скалата, закачи колана на меча и с ботуша си го вдигна до нивото на коляното, после го улови с една ръка. Преметна меча и колана през рамо.

Разстоянието за катерене не беше голямо, но камъкът беше хлъзгав и треперещите му крайници щяха да го затрудняват. Изпъна ръка нагоре и откри място, където да се улови, издърпа се. Светът се завъртя. Лошо. Отново се сниши на издатината.

– Фабрисия!

Отговор не последва. Дали беше мъртва?

Заопипва издатината, за да открие нова опора. Пъхна пръсти в процеп на скалата, изблъска снега и събра сили за нов опит. Заби ботуш в скалата и се издърпа. Пръстите на лявата му ръка откриха нова пукнатина.

Заизкачва се, видя върховете на дърветата, струйка дим от високото над долината. После усети как пръстите му се плъзгат, извика, когато пищялът му изпука на скалата. Свети Боже!

Щеше да падне.

КАКВО ДА НАПРАВЯ? Симон се молеше на колене . Вече не мога да разчитам на онова, в което допреди вярвах. Всичко стабилно изчезна.

Отгоре се чуха викове, тропот от копита по каменните плочи, когато отряд конници влязоха в галоп в цитаделата. Предположи, че Жил най-накрая се е върнал. Стегна се.

Чу го да тича по каменните стъпала и се обърна навреме, за да види как баронът влита в криптата, по плочите от него закапа сняг, розовите му очи горяха. Имаше вид на мъж, който е бил с жена или е убивал.

– Пак ли сте на колене, свещенико? Внимавайте, ще ги износите.

– Излязохте много неочаквано през нощта, сеньор. Всички се зачудихме какво се е случило.

– Имах важни дела.

– Със заминаването си предизвикахте много тревога.

– Предполагам, че вие сте се разтревожили повече от другите. – Жил подуши въздуха. – Тук все още вони на оня монах. Но пък и вие, духовниците, още приживе разнасяте воня. Затова ли горите толкова много тамян? – Падна на колене. – Отче, изслушайте изповедта ми.

– Обиждате ме, а после търсите от мен опрощение?

– Това ви е работата. Просто я свършете.

– Епитрахилът ми го няма. – Печели време , мислеше си Симон . Научи какво се е случило тази нощ . – Ще трябва да го взема.