Колин Фалконър - Стигмата

– Истина ли е, че според вас еретиците убийството е грях?

– Каквото и да са ви казали за мен, повтарям ви, не съм еретичка.

– Тогава ми го докажи. – Той извади ножа от колана си, задържа острието под носа ѝ, обръщаше го на слабата слънчева светлина, после го прекара през палеца ѝ, за да види колко лесно прорязва кожата. – Вземи го.

Тя поклати глава, Жил сграбчи китката ѝ и я принуди да го вземе.

– Вземи го! Сега ме убий. Докажи ми, че не си еретичка. Един катар не би го направил, нали? Би било петно за душата му. Но ти току-що ми каза, че не си еретичка. Имаш обаче причина, аз наредих да вдигнат кладата, на която изгоря майка ти, и аз убих любовника ти. Сигурно няма човек, когото да мразиш повече. Истина е, виждам го по очите ти. Така че ме убий и ми покажи, че си добра християнка. – Той постави пръст на врата си. – Нанеси удара тук. Това е най-доброто място.

Командирът му се разшава неспокойно на коня си.

– Сеньор...

Жил вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

– Срежеш ли вената – рече той на Фабрисия, – никой няма да може да ме спаси. Това ще е съвършеното отмъщение. Искаш да го направиш, нали?

Погледът му не изпускаше нейния. Усмихна се и отново посочи към врата си, предизвикваше я.

Част от нея наистина искаше да го убие. Може би той също се чудеше; точно това иска да направя. Той ще разчете като предупреждение и най-лекото движение на очите ми, докато се готвя за удара, ще улови китката ми и ще я строши.

– Мислиш си, че хората ми ще те убият, ако ме нараниш – рече той, – права си, така ще направят. Но ако те те убият, смъртта ти ще е бърза. По моя начин, оставиш ли ме жив, ще е бавно. Изборът е твой.

Филип не би се поколебал, помисли си тя. Направи го, направи го . Слаба ли беше или силна? Убийството му щеше да е безсмислено дело, нищо не би променило.

Направи го сега, чу Филип да ѝ шепне.

Тя изпусна ножа в снега.

– Разочарован съм – обяви Жил. – Мислех си, че поне ще опиташ, най-малкото заради любовника си. Беше ти любовник, нали? Затова се е върнал за теб. За теб, някаква проста, нищо и никаква пачавра, каквато може да купи за нищо пари, където и да е. Какъв глупак се оказа.

Вдигна ножа и го върна в колана си.

– Трябваше да го направиш, докато все още можеше. Лошо те чака. Ама много лошо.

ФИЛИП ОТВОРИ ОЧИ към небе с цвят на сив кварц. Опита се да повдигне глава и простена от болката в черепа си. Снегът валеше по лицето му. Изплези език, за да улови една-две снежинки, усети как ледените кристалчета падат на брадата му.

– Фабрисия?

Спомни си как води коня ѝ за юздата. Какво се беше случило след това?

Опита се да седне и видя стрелата, която стърчеше от гърдите му. Дъхът му секна, сграбчи острието, забито в ризницата, която носеше под плаща си. Строши покрития с пера край и я издърпа.

– Фабрисия?

Усети как в гърлото му се надига гадене, обърна се настрани и повърна. Видя, че се взира в бездна. Протегна ръка назад, за да се задържи.

Лежеше там и преглъщаше с мъка жлъчния сок. Не смееше да помръдне. Намираше се на малка издатина на отвесна скала. Вятърът навяваше ледени късчета и хвърляше малки люспици в лицето му.

Колко време съм лежал тук? Колко време съм падал? Той присви колене, пробва как се движат. После пое дъх и почувства остра болка в гърба си. Предположи, че тялото му е прекалено измръзнало, за да го боли силно. Истинската болка щеше да дойде, когато отново се затоплеше.

Ако доживея отново да се стопля.

Само че повече не можеше да лежи на това място, можеше да премръзне до смърт. Налагаше се да се изправи, да се изкачи по скалата. Не можеше да го направи с ризница. Тя беше спасила живота му за последен път.

Най-напред свали тежките кожени ръкавици, после посегна към колана и потърси ножа си. Пръстите му се сключиха около дръжката; почти бяха премръзнали, сякаш ги нямаше. Започна да ги раздвижва, усещаше ги вдървени, опита се да ги стопли с дъха си. Трябваше да са гъвкави, ако изпуснеше ножа, нямаше да има спасение.

Движеше се бавно и премерено, най-напред сряза туниката си, за да стигне до връзките в горната част от ризницата. Трудно беше да се облече и съблече и в спалнята на замъка с помощта на личния му слуга и още един, който да му помага; да я съблече тук, легнал по гръб, изглеждаше невъзможна задача.

Седна бавно, главата му се въртеше, намери процеп в скалата. Пъхна пръстите на лявата си ръка в него и се задържа, докато замайването премине.

Посегна зад себе си с ножа, откри долната връзка с лявата си ръка и я преряза.