Колин Фалконър - Стигмата

– Погледни – рече той. – Тук. Какво виждаш?

Постави факлата така, че тя да види. Тя се задави и отклони поглед.

– Исках да водя целомъдрен живот като Христос, но мислите за теб ме преследваха ден и нощ дори след като се бях изповядал на приора. Опитах се да се пречистя с болка. Бичувах се по гърба, докато кръвта ми не потечеше, но продължавах да мисля за теб по време на молитва, докато пеех псалми. Дори след като го направих; знаех, че е грях, но скоро исках отново да го направя. И затова прибягнах до това. Мислех, че като махна най-мръсната част от себе си, това ще ме освободи, за да продължа с благочестивото служене на моето призвание. Направих го за Бог, направих го, за да се освободя от теб .

Симон поклати глава.

– Едва не умрях. Месеци прекарах в лечебницата. Дори сега раната ме боли всеки ден и не мога както трябва една вода да пусна. Сега разбираш, че от всички хора аз разбрах какво значи истинското покаяние. – Пусна расото си. – Мислех, че след това няма да ме спохождат мисли за жени. Но от мига, в който те видях отново, старият копнеж се завърна, въпреки че вече нямам и плът да го задоволя. Затова кажи ми, Фабрисия, това ли е любовта, за която пеят трубадурите? Амур куртоа [40] Amour Courtois (фр.) – куртоазна любов. В Средновековна Франция това е отношение на дълбока и искрена любов и обожание на един рицар към дамата на сърцето му, които имат своя строго определен от правила израз. Тя съществува в средите на благородниците, но по правило не между съпруг и съпруга. – Бел. Прев. ? Защото макар никога да няма да мога да те имам, непоносимо ми е да гледам как страдаш и бих дал живота си, за да запазя твоя.

Той стана.

– В църквата има голямо отвращение към евнусите и това е тайна, която пазя. Само приорът и болногледачът в Сен Сериен знаеха за нея. Но те запазиха мълчание заради мен, сега и двамата са мъртви.

– Наистина ли е грях да желаете жена, Симон?

– Това ни отдалечава от Бог. Дори вашите добри хора се съгласни с нас по този въпрос.

Друг монах се спусна по стълбата в подземието с тяло, увито в покров, през рамото. Метна трупа на пода и дръпна назад качулката си.

– Филип!

Прегърна я.

– Видя ли? Не съм мъртъв. Никаква стрела не ме е улучила. Сънят ти е бил просто кошмар. – Взе я на ръце. – да се махаме оттук – обърна се той към Симон.

Отецът отиде до трупа на другата жена и махна покрова. Сега Жил щеше да разполага с труп на млада жена тук в подземието, ако си спомни, че изобщо някога е затварял някого тук; за една нощ Ганаш беше изкарал надницата си за два месеца, а мъртвото момиче беше получило опрощение на греховете си. Всички бяха спечелили.

От свирепия студ чак костите боляха; подуши дим от дърва, човешки нечистотии и натрапчивия мирис на коне от конюшните. Филип коленичи в мрака, далеч от погледа на нощната стража. Конярчето скочи, когато ги чу, Симон му подхвърли няколко монети и му каза да се връща да спи.

Лу чакаше, появил се внезапно от мрака, тръгна по петите им.

– Къде отиваме? – попита момчето.

– Ще видиш.

– Какво става тук? – попита Симон. – За него нямам кон.

– Не му и трябва. Той може да язди с мен.

Филип бутна и отвори решетката.

Симон вдигна факлата, откри входа на тунела и тръгна по него. Трябваше да бързат, в случай че конярчето реши да вдигне тревога.

– Във вашия замък в Бургундия ли се връщате? – попита Лу.

– Не можем да се върнем там, момко.

– И защо?

– След това за мен няма да има прошка от Църквата, уверявам те.

– Тогава какво ще правите?

– Ще стана федит , предполагам. Ще ида в Каталуния. Винаги мога да си намеря работа като войник някъде.

– Наистина ли ще изоставите замъка и земите си? Заради тази жена? Това ли ми предлагате? Да живея, както живях и преди?

– Няма да те изоставя, Лу, обещавам ти. Дължа ти живота си. Но не ти обещавам живот в замък, обещавам ти само, че няма да те изоставя.

Лу се умълча. В един момент беше там, пристъпваше в мрака, в следващия вече го нямаше.

В пещерата ги чакаха два коня. Те бяха неспокойни, дъхът им се издигаше на гъсти облаци.

Филип помогна на Фабрисия да се качи на единия от тях.

– Само два коня? – той се обърна към Симон. – Няма ли да дойдете с нас?

– Аз съм свещеник, посветил съм живота си на Бог. Къде бих могъл да ида?

– Момчето ще се разприказва. Ще ви предаде.