Колин Фалконър - Стигмата

– Хайде сега и защо сте изплашен? Правя ви услуга. Ще ви отведа в Рая!

– Недей – проплака отец Ортиз.

– Ще идем заедно на небето. Нищо няма да ни нарани чак докато не стигнем земята. Ще е бързо, нищо няма да разберем. Не е като милостта, която показахте към бедната ми Елионор, нали? Сбогувайте се със света, отец Ортиз. Ако наистина е дяволско творение, ние двамата ще го напуснем навеки.

Отец Ортиз крещя, но кратко. Удари се в един от каменните ангели, докато падаше, отчупи крилото и крака му. На Симон му се стори, че отскочиха един пръст от пода, когато се приземиха.

Вече мъртви, оформяха ужасна кървава картина; отец Ортиз лежеше отдолу, а Анселм над него. Едно от строшените криле от статуята лежеше до черепа на отец Ортиз. Главата на ангела беше в краката му.

Симон си спомни какво беше казала Фабрисия: Ще умрете, заобиколен от ангели . Запрепъва се обратно, после хукна за помощ.

ТЯЛОТО БЕШЕ измито, облечено в одежди за литургия и поставено в гробница в нефа. Китките му бяха вързани здраво, така че ръцете му да лежат на гърдите му като в молитва, стиснали златно разпятие. Стотици свещи горяха около него.

Жил падна на колене, за да се помоли за душата на отец Ортиз, и когато приключи, стана и тръгна към отец Жорда, който бдеше в мрака на параклиса.

– Вие сте следващият – рече той и излезе.

Филип дойде, за да покаже уважението си. Огледа трупа и повдигна вежди.

– Някога бил ли е хубав?

– Той беше набожен и не се грижеше за плътта.

– Добре че е така предвид онова, на което е заприличала. Човек не може да е сигурен дори имал ли е брада? Имаше ли брада?

– Малка.

– Това би могло да е зидарят. Съществува вероятност да сте изгорили погрешното тяло.

Филип погледна към вратата на криптата. Бяха съвсем сами. Той извади нож от колана си и небрежно го опря до гърлото на Симон.

– Какво правите? – попита Симон.

– Тя къде е?

– Такъв ли ви е планът? Да ми прережете гърлото в гробницата?

– По липса на по-добър. Заплахата да прережа нечие гърло преди ми е вършила работа.

– Затворена е в подземието под донжона, ако ме убиете, това няма да я измъкне оттам.

– Много сте спокоен за човек с опрян нож на гърлото.

– Ако искахте да ме убиете, да сте го сторили. Приемам, че искате нещо от мен. И понеже и двамата искаме едно и също, не мисля, че имам от какво да се страхувам от вас.

– Едно и също ли искаме? Така ли мислите?

– И двамата искаме момичето да излезе невредимо от подземието и да се махне оттук. Нали, Филип?

– Откъде знаете името ми?

– Прекарах няколко часа в компанията на баща ѝ, когато ми заповядаха да го върна в Монтайе. Той беше премръзнал, наскърбен, нещастен и имаше нужда да облекчи душата си. Каза ми всичко за вас, как Фабрисия хранела големи надежди за някакъв благородник от Бургундия. Мислеше, че сте мъртъв или сте я изоставили. Виждам, че и двете му предположения са погрешни.

Филип върна ножа си в колана.

– Знаели сте кой съм, когато пристигнах в замъка ви?

– Разбира се.

– Можехте да ме предадете на отец Ортиз и онова копеле албиноса.

– Нямах интерес да ви предавам.

– Защо искате да помогнете на момичето?

– Не всички свещеници са като отец Ортиз?

– Напротив.

– Добре, може и аз да не съм много добър свещеник. Тя е обвинена несправедливо.

– Кога справедливостта е притеснявала един духовник? Не ще да е само заради това.

Симон сведе поглед.

– Може би тя сама ще ви разкаже, когато сте далече оттук.

Филип изви вежда.

– Със сигурност няма, не приличате на такъв. Повече приличате на педераст, отколкото на любовник, ако ми позволите така да се изразя.

– Как мислите да я измъкнете?

Филип сви рамене.

– Имате ли пари?

– Малко.

Симон протегна ръка.

– Дайте ми ги. Ще подкупя тъмничаря ѝ.

– Защо просто лично не заповядате да я освободят? Не можете ли да го направите сега, когато той е мъртъв?

– Тъмничарят е човек на барона. Той е податлив на златото, а не на заповеди, особено от свещеник. Знаете ли път, през който може да се излезе от това място и то да не е през главната порта?

– Знам. Съмнявам се новодошлите да са го открили.

– Къде?

– Под конюшните. Има желязна решетка в крайната стена; бутате я и през нея стигате до нещо, което може да се вземе за складово помещение. Но има друг тунел, който извежда вън от помещението към една пещера.

– Много добре, оставете на мен. Прекарайте времето си в молитви далеч от Жил. Ще ви намеря тази вечер след вечерня. Бъдете готов за езда.