Колин Фалконър - Стигмата

– Наистина ли графът на Тулуза си въобразява, че може да си играе на политика с Рим! Но Негово Светейшество скоро ще прозре тази игра. Кръстоносният поход трябваше да е насочен от самото начало срещу Реймон, защото тук е седалището на ереста, а не в Безие и не в Каркасон!

Хубаво! Накарах го доста да живне, помисли си Филип, като забеляза следи от пяна по долната устна на епископа.

Той все още не беше приключил високопарната си реч.

– Реймон се присъедини към кръстоносния поход и се престори на верен на Църквата, за да спаси собствената си кожа. Играе двойна игра. Транкавел беше негов враг, но никога не би могъл да го надвие, затова остави на нас да свършим тази работа! Сега си мисли, че ще завземе земите на Транкавел, когато кръстоносците се върнат у дома! Но това няма да стане. Църквата знае кой е истинският ѝ враг!

– Но имаше и отстъпления, Ваше Преосвещенство. Дьо Монфор се нуждае отчаяно от подкрепления.

– Част от великия замисъл на Бог е да позволи още повече рицари от Севера да спасят душите си, като вземат кръста.

– Но Бог невинаги може сам да изпълни тези чудеса, нали?

– Внимавайте. За какво сте тук, за да ме предизвиквате или за да богохулствате? – Той се обърна към нотариуса си. – Надявам се, че записвате всичко казано.

– Простете ми, Ваше Преосвещенство. Не исках да проявя неуважение. Нека ви обясня защо съм тук. Когато пристигнах в града, видях голям брой мъже с бели кръстове, пришити на туниките им; имаше кървава схватка с дружина други мъже, облечени в черно.

– Бялото братство защитава Божиите закони в този град. Онези, с които са се били, са паплач, на която плаща граф Реймон.

– Белите, които така смело се биеха на улицата, ще служат по-добре при Симон дьо Монфор, нали?

– И преди е имало такива предложения. Но организацията на подобен план е доста трудна за осъществяване.

– Истина е. Ще ви трябва рицар, който да ги организира и да ги води, някой, който има опит във войната, а още по-добре и опит в условията на войната на Юг.

Епископът се навъси и се приведе напред.

– Вие ли?

– Иска ми се да се прибера у дома, Ваше Преосвещенство и да се върна към живота си. Над главата ми виси отлъчване от Църквата, въпреки че съм отдал година от живота си в служба на Бог в Светите земи. Надявам се, че ако предложа да ви служа по този начин, ще докажа верността си към Църквата отново и възбраната ще падне. И да служа на свещената Божия кауза също, разбира се.

– Предложението е интересно. Мога да изпратя сто души. Но как ще ги изведете от града? Войниците на Реймон имат заповед да ги държат тук.

– Ще излезем през нощта, през незащитеното със стена предградие на запад. Там няма пазачи.

– Приготвил съм още каруци е продоволствия и обсадна машина за Дьо Монфор.

– Те трябва да останат тук. Налага се да се придвижваме с голяма скорост и да избягваме патрулите на графа.

Епископът сви рамене.

– Жалко. И въпреки това Дьо Монфор ще оцени сто добри бойци в този момент.

– А срещу това аз ви моля само да пишете до Негово Светейшество в Рим и да го помолите да отмени моето отлъчване. Сторих глупост; сега го осъзнавам. Ако го направите заради мен, ще поведа хората ви към Черната планина начело във войната срещу еретиците.

Епископът постави пръст на долната си устна. Жестът му придаде зловещ вид.

– Много добре, млади човече, благоволяваме да приемем предложението ви. Докажете се пред мен и отново ще живеете като свободен човек под благосклонната благодат на Църквата. Нo има още нещо.

– Ваше Преосвещенство?

– Налага се да ви бичуват за доброто на душата ви, нали разбирате. Лично ще изпълня церемонията в църквата Сен Жил.

Пръстите на Филип се стрелнаха към гърлото му, намериха разпятието от мед и гранат, което Фабрисия му беше дала. То се беше измъкнало изпод батистената му долна риза. Отново го подпъхна, скри го от чужди очи.

Падна на коляно и целуна дебелия кехлибарен пръстен на пръста на епископа.

– Както решите, че е най-добре, Ваше Преосвещенство – рече той.

В НЯКОИ ГОДИНИ зимата идваше бавно откъм планините, това беше открил Анселм; тя се просмукваше през процепите, тиха като мраз. Но в нощта, в която той се върна в Монтайе, нахлу с бурни, ледени, виещи в боровете ветрове, следвани от вихрушки от суграшица и сняг.

На следващата сутрин, когато се събуди, цялата долина беше побеляла, въздухът беше толкова студен, че режеше гърлото като бръснач. В южния трансепт на църквата дори имаше заледени снежни навявания, там където стената беше повредена по време на обсадата.