Колин Фалконър - Стигмата

– Едва ли бездействаме. Дипломацията може да е също толкова ефикасна, колкото и боят с мечове, сеньор. Съжалявам за хората на Монтайе, но в една по-голяма перспектива те не се броят. Трябва да бъдем дипломатични.

– Монтайе не се брои ли? Надуто лицемерно нищожество!

Думите излязоха от устата му, преди да успее да се възпре.

Страните на Дьо Сини поаленяха.

– Сеньор, няма да търпя подобни обиди от човек като вас. Целият свят знае, че сте отлъчен, че сте предали своите.

Филип скочи на крака и сграбчи секретаря за косата.

– Избодоха очите на оръженосеца ми, проклет да си! За мен стана въпрос на чест да им отмъстя!

Дьо Сини изпищя от страх, миг по-късно стражите се втурнаха през вратата, но като видяха, че е въоръжен, се отдръпнаха. Кръст ѝ турихме на дипломацията, помисли си Филип. Изпратиха го до вратата.

БЕЗБРОЙ СВЕЩИ горяха до олтара; каещ се грешник, облечен в парцали и с язви по краката, седеше, коленичил пред него. Покривката беше във виолетово и черно и избродирана с перли и сребро. Той я целуна, пръстите му трепереха, когато докоснаха плата.

С наближаването на зимата огромните тълпи от поклонници бяха оредели. Ханджиите, уличните търговци и джебчиите съжаляваха да видят как намаляват, както и монасите и свещениците. Но все още имаше достатъчно поклонници, помисли си Филип, които ридаеха и трепереха, докато изпълваха вътрешната галерия на манастира, зяпнали срещу реликвите на Истинския кръст, окървавения трън от трънения венец на Иисус, благословения нокът от крака на свети Петър и каквото още свещениците бяха сложили. Само в тази църква имаше частици от най-малко двайсет и шестима светци.

В Санс имаха част от жезъла на Мойсей; в Сен Жюлиен в Анжу пазеха едната обувка на Христос. Не беше виждал все още нито една от тези чудесии, въпреки че се говореше как само един поглед към тези реликви изкупвал грехове, колкото за хиляда години в Чистилището. Да имах само повече вяра, помисли си Филип, можех да си спестя много от пърженето в адския огън.

Фабрисия му беше казала, че точно тук в църквата видяла Девата да се движи, помисли си той, ето там на малкия ѝ олтар. Запали свещ и се приближи на колене, без да обръща внимание на студенината на камъка, за да съсредоточи мислите си към Бог. Отправи молба не към Него, а към Богородица. Колко по-въздействащо беше изображението ѝ от това на измъчения Христос; тя просто изглеждаше по-човечна. Някак разсеяно се почуди какъв щеше да е светът, ако повече мъже коленичеха тук, вместо да настояват със своите жестоки искания към света. Щяха ли с такава лекота да наблюдават как някой крещи и гори заради нея ?

Чувстваше се прекалено вцепенен, за да се моли. Вместо това само оброни глава и промълви две думи: Помогни ми.

– Какво правиш тук?

Филип стреснато вдигна глава.

– Етиен?

– Мислех, че си мъртъв?

– Само наполовина.

Филип се изправи тромаво, засрамен, че негов познат го е заварил на колене. Почувства се като просяк пред братовчед си. За последно го беше видял на вечерята във Верси. Виж го само, помисли си той, облечен с красив червен плащ, обточен с кожи от бялка, с жакет от зелена коприна и ръкавици от мека телешка кожа. А аз съм в дрехите, с които яздих, бих се и спах през последните два месеца.

– Изглеждаш полужив от глад. Ти си Филип, нали, а не неговият призрак?

– Ако бях призракът на Филип, щях да се отнеса някъде на по-топло.

Прегърнаха се, но Етиен изглеждаше предпазлив, вероятно не беше сигурен дали сложното положение на Филип няма да му навлече лош късмет или най-малкото да му спечели лошо име.

– Какво правиш в Тулуза? – попита го Филип.

– Бях на поклонение в Сантяго де Компостела. Казах ти, че го обмислям.

Филип се усмихна. Елегантно поклонение ще да е било, както изглежда, свита, която се появяваше да поеме плаща му, докато се моли, и двама войници, които имат грижата не толкова честити каещи се грешници да не го блъскат мимоходом. Добър кон и добри курви , така му беше казал Етиен.

– Нека да те черпя чаша вино и вечеря. Изглежда, имаш нужда от това.

Етиен поклати глава.

– Я се погледни! Виждал съм хора, оковани за позорния стълб в очакване на палача в по-приличен вид. Какво се случи с теб?

В кръчмата миришеше на дим и разлято пиво. Едно момче донесе кана с кисело вино, агнешко и половин ръжен хляб на масата им.

– Тази сутрин пристигнах от Черната планина. Оказах се въвлечен в боевете там.