Колин Фалконър - Стигмата

През двореца го съпроводиха като прокажен и го принудиха да чака по-голямата част от сутринта, най-накрая го въведоха в покрита с ламперия стая, церемониалмайсторът се намръщи на калните му ботуши и съдрания му елек. Това им беше лошото на слугите; след време започват да възприемат къщата, в която работят, като своя собствена.

Представиха го на главния секретар на графа, Бернар дьо Сини, вял мъж с безцветна външност, която не съответстваше на дрехите, които носеше: облечен беше от глава до пети в богати коприни и реймски лен. Пръстите му бяха отрупани с пръстени от сребро и кехлибар. Раймон го беше предупредил да очаква труфила и превземки; каза, че придворните на Юг никога не обират месото от костите.

Филип не за пръв път се срещаше с хора като Дьо Сини, всички те пееха една и съща песен: Да бъдем предпазливи, да го обсъдим, не прибързвайте, помислете за последствията, да изпратим делегация. Тези хора не разбираха тежката работа, никога не бяха виждали плъх да гризе труп, нито камък с размерите на конюшня да лети към тях, прехвърлил стената на замъка; никога не бяха виждали как заливат хора с вряла вода, как кожата им провисва на ивици по гърбовете им и как им дават заповед да се върнат по местата си до стенобойната.

Дьо Сини имаше нежни ръце и уста, която се усмихваше без участието на очите му.

– И така, сеньор – обърна се към него той, след като представянето завърши и Филип беше изложил задачата си, – молбата е... необичайна. Ако смея да попитам, барон Дьо Верси, каква изгода има един благородник като вас от делата на някакъв си градец в Пей д'ок?

– Ако щете, наречете го личен кръстоносен поход. В служба на справедлива кауза.

– Истински рицар, така ли? Трубадурите с радост ще съчинят балада за вас. Какво е желанието ви към нас?

– Тук съм по заповед на Раймон Перейа, втори братовчед на виконт Роже-Реймон Транкавел. Нося специална молба към граф Реймон.

– Опасявам се, че граф Реймон отсъства от Тулуза.

Раменете на Филип провиснаха.

– Не го ли знаете?

– Яздих ден и нощ под ескорт от Монтайе.

– Който е под обсада, доколкото знам.

– Преминахме през линията им под прикритието на мрака.

– Много... дръзко.

– Положението е отчайващо. Трябваше да бъдем... дръзки .

– Тогава по-добре да не оставям вашата дързост в неведение: Църквата отлъчи многообичания ни граф. Нямат основания за това, но ние вярваме, че намерението им е да конфискуват земите му и за целта използват Светото писание. Графът е на път за Париж, за да посети краля, след това възнамерява да се отправи към Рим, за да изложи случая си лично пред папата.

– Тук съм, за да му предложа настойчиво да се посъветва по-обстойно относно положението и интересите си в Черната планина.

– Моля, говорете свободно, сеньор.

– Монтайе беше под обсада през последните два месеца и през това време ние удържахме уж непобедимата армия на Дьо Монфор. Много усилия хвърлиха срещу нас, уверявам ви. Херцогът на Бургундия и граф Ньо Ньовер се прибраха у дома и отведоха по-голямата част от армията със себе си. На Дьо Монфор останаха само трийсет рицари и може би петстотин души заедно с няколко безбожни свещеници, епископи и шайка парцаливи хрантутници. Докато си говорим тук, някои от замъците, които са се предали пред него през лятото, се вдигат на бунт. Ако Реймон се присъедини към дома на Транкавел в тази битка, можем веднага да сложим край на военната им експедиция, така че тези кръстоносци напълно да изгубят ищаха си да воюват из тези земи.

Дебел и тежък пръст стоеше на устните на събеседника му.

– Разбираме съображенията, които излагате – рече най-накрая секретарят, – но въпреки че лично се чувствам съпричастен към молбата на гражданите и войниците на Монтайе, вярваме, че няма да е мъдро за граф Реймон да бъде въвлечен в този конфликт. Това само допълнително ще утежни положението за в бъдеще. Дьо Монфор наскоро се срещна с краля на Арагон в Монпелие и той отказа да го признае като свой нов виконт. Защо тогава Реймон да вдига оръжие? Това е точно поводът, който епископите чакат от него. Графът изчаква и всичко ще се разреши без неговата намеса.

Квадратният прозорец под придворния беше защитен от решетка. По перваза му наперено вървеше гълъб и гукаше. Усвоил е маниерите си, докато е гледал Дьо Сини, помисли си Филип.

– Но сега бихте могли да ги разбиете, ако ви нападнат. Можете да спасите Монтайе и да разрешите проблемите с по-голяма сигурност, отколкото като не нравите нищо.