Колин Фалконър - Стигмата

– Измисли го, както си седяхме тук, така ли?

– Епископът и графът от години са се хванали за гушите. Сега Реймон е заминал за Париж и епископът е станал още по-гласовит. Трябва само да го убедиш, че си осъзнал грешката си и търсиш да я изкупиш. Когато се върнеш във войната, не трябва много да се горещиш, просто разигравай голямо представление, за да предотвратиш отлъчването. След това можеш да се прибереш у дома, да вкараш оная кучка жена ти в манастир, да метнеш братята ѝ в рова и да се върнеш към живота си. Както Бог повелява!

– Мислиш ли, че ще се получи?

– При графа се получи. Разправят, че папата угоява пауни и е накарал бижутера си да направи златни пръстени като подарък за пристигането на Реймон в Италия. Никой не обича повече блудния син от католика.

Филип отново се разсмя и го тупна по рамото. Върнаха виното и поръчаха пиво. Обърнаха няколко халби, Филип изяде агнешкото си, за което заподозря, че е овнешко, което някога е лаело и е размахвало опашка. После излязоха на улицата.

Етиен го отведе при шивач и му купи нова туника, панталони и нова ленена риза, зае му един от своите обточени с кожи плащове, за да направи благоприятно впечатление на епископа. Прекараха вечерта като гости на познат на Етиен – състоятелен търговец на вълна в града.

На следващата сутрин се сбогуваха; Филип обеща напролет да се видят в Бургундия. После той се запъти към двореца на епископа, за да сключи мир с майката Църква.

Връщам се за теб. Не се предавай.

ЖАЛКО БЕШЕ, че епископът на Тулуза не е така покварен, колкото по-голямата част от другите; той не държеше красиви момчета, нито жени, не изслушваше утринните литургии от леглото, нито се опитваше да скрие тонзурата на темето си, като сресва косата от тила си към челото. Поне така разправяха.

Фалк Марсилски се бе родил като син на богат генуезки търговец, който имал любезността да се спомине и да остави богатството си на своя син, а синът се посветил на задачата да го пилее. Превърнал се в странстващ трубадур и опитен женкар, преди най-накрая да изостави сладкия живот, съпруга и двама синове заради строгостта на монашеския живот в абатството Льо Турне. Фалк обаче не бил от незабележимите. Десет години по-късно го посочили за епископ на Тулуза, след като Рим изритал избраника на граф Реймон. По всичко личало, че Фалк си е поставил за цел да се превърне в трън в очите за хората на Реймон с крайната си ревност към Божието дело.

Епископът го прие, седнал във величествен резбован стол. До него на писалището седеше послушник, който изпълняваше задължението на нотариус. Зад него върху бялата стена висеше черен дървен кръст. Епископът носеше кожа от самур, а уханието на парфюм и на горян кехлибар, което го обгръщаше, замая Филип.

– Искали сте аудиенция при нас? – рече епископът.

Филип огледа стаята. Нямаше къде да седне. Помисли си, че обидата е пресметната, и не му оставаше друго, освен да я понесе.

– По верски въпрос – обясни Филип.

– Имам съобщения за някой си барон от Верси в Бургундия, който воювал срещу бойците от нашия свещен кръстоносен поход в Черната планина. Чух, че земите му скоро може да му бъдат отнети заради това. Това ли е духовният въпрос, по който търсите напътствие?

– Мисля, че тук има неразбиране, Ваше Високопреосвещенство. Никога не съм имал намерение да се бия на страната на еретиците. Имах за уреждане въпрос на чест между мен и друг човек с благородна кръв.

– Дали този въпрос прие такива измерения, че да участвате в защитата на крепостта на Монтайе срещу свещеното Божие войнство?

– Изгубих войниците, които ме съпровождаха от Бургундия; след това почти изгубих живота си. Не съм взимал участие в защитата на Монтайе, по-скоро се озовах уловен в клопка там.

Епископът пренебрежително махна с ръка.

– Има си църковни съдилища за подобни въпроси.

– Така е, Ваше Преосвещенство. Не исках да ви притеснявам с тях. Дойдох при вас да изкупя грешките си и същевременно да служа на вашата пресвета цел.

– Така ли? И как би могло да стане?

– Свещеният кръстоносен поход на Симон дьо Монфор се сблъсква със сериозни затруднения, както всеки знае.

– Глупости! А и кръстоносният поход не е на Дьо Монфор. Той е само избраникът на Светия отец, който да замести представителите на рода Транкавел на мястото им в Минервоа.

– И въпреки това, ако граф Реймон се върне от Рим оправдан, положението на Светия отец ще е донякъде неясно, а положението на Дьо Монфор ще изгуби значението си.