Колин Фалконър - Стигмата

Дьо Монфор беше напуснал призори, за да изпълнява мисията си да е едновременно навсякъде из Пей д'ок. След като примирието беше сключено, той си намери задача другаде. Щом си тръгна, Жил преоткри желанието си въодушевено да брани Христос. По негова заповед парцаливците бяха изпратени да събират дърва за кладата за безбожниците в мига, в който вратите се отвореха.

Фабрисия стоеше с баща си на стените и наблюдаваше как кръстоносците напускат лагера си и се приближават. Раймон с малцината си одрипавели рицари на коне чакаха в цитаделата. Наемниците и пешаците стояха наредени в редици зад тях, пазачите на вратите чакаха знак от него. Когато видят колко малко сме останали, помисли си тя, ще съжалят, че са сключили толкова мизерна сделка.

– Наистина ли свърши? – попита тя.

– Да се надяваме – рече Анселм. – Но се изповядах на свещеника за всеки случай.

– Обещали са ни безопасно излизане от крепостта.

– Ще повярвам, когато свърши.

Тя погледна надолу към стъпалата на църквата, към отчаяното множество от граждани и овчари, стиснали нещастните си вързопи, след месеците в този ад богатите трудно се отличаваха от бедните. Видя добрите хора да стоят настрана в черните си раса с качулки, сред тях беше и майка ѝ.

Анселм улови ръката ѝ. Раймон даде знака. Вратите изскърцаха и се отвориха.

Щом влязоха през портите, Симон падна на колене и благодари, стиснал дървеното разпятие на врата си. Погледна към барбикана. Видя жената със стряскащо червена коса и живи зелени очи. Чу глас, собствения си глас отпреди много години: Фабрисия Беранже, мисля за вас ден и нощ. За нищо друго не мисля. Изгарям.

За Ада, рече си той, е излишно да е натъпкан с въглища и горяща сяра. В него можеше да цари студ и да вали проливен дъжд; съжалението и себеомразата можеха да действат, така както ръженът на дявола, и раздираното съзнание можеше да носи толкова мъки, колкото и раздраната плът.

– СЪПРУЖЕ,

Анселм се обърна изненадан.

– Вече не съм ти съпруг – рече той на Елионор.

– Да, прав си, нямам право да те наричам така. – Но тя улови ръката му и я задържа. – Dieu vos benesiga, Анселм. Бог да те благослови и да те доведе до добър край в тяхната религия или в нашата.

Анселм се опита да издърпа ръката си, но тя я държеше здраво.

– Ти беше добър съпруг и ти благодаря за цялата обич. Съжалявам, че те разочаровах накрая. Но сега се сбогуваме. Никога повече няма да се видим. Може би на небето, защото аз ще бъда там. – Тя се обърна към Фабрисия, прегърна я. – Сбогом, скъпа моя. – Отец Витал приемаше почитта на десетки вярващи . Фабрисия проумя какво предстои. – Не, мамо. Моля те, не позволявай да ти сторят това.

– Нямам избор. Всичко е наред. Готова съм. Нали не мислиш, че наистина ще ни пуснат?

Жил дьо Соасон влезе в галоп в цитаделата, рицарите му заедно с него, белият му жребец мяташе глава, бореше се с юздите. Тълпата се отдръпна, за да не бъде стъпкана. След него вървеше отец Ортиз, вдигнал висок меден кръст.

После нахлуха пешаците и се врязаха сред струпалите се хора от Монтайе, като си проправяха път с копията и пиките си. Добрите хора – очевидната им цел – не се противиха при задържането си. За няколко мига само войниците ги бяха оковали и ги подкараха към портите.

Наемниците, рицарите на Раймон и войниците бяха обезоръжени. Оръжията им бяха нахвърляни на купчина в средата на двора.

– Какво правите? – извика Раймон. Посочи към Ортиз. – Обещахте за всички сигурен излаз от крепостта.

– Вие казахте, че всички тук са християни! – той посочи към добрите хора . – Тогава те какви са? И вие ме излъгахте!

– Това е предателство!

– Позволява се полагането на клетва само между християни. А тези дяволи... – той посочи към окованите катари, които сега изблъскваха към вратите – ...те не са християни. – Отец Ортиз завъртя коня си. – Ще направя истинско разследване на всички тук за доброто на вечните ви души. Всеки, който е застрашил душата си с ерес, трябва да направи пълна и искрена изповед пред мен и в замяна ще бъде сърдечно приветстван в лоното на Светата църква и ще получи снизходително отношение. Всички вие ще положите клетва за вярност пред Христос и след това ние ще бъдем милостиви, въпреки че вдигнахте ръка срещу нас и сте дали подслон на тези безбожни противни твари, които наричате добри хора . Това е условието да ви бъде разрешено да напуснете необезпокоявани!