Колин Фалконър - Стигмата

– Имате две слаби страни – рече Филип. – Водата ви идва от кладенец, който е в южната част. Това ли е единственият ви водоизточник?

– Това е военна тайна, сеньор, ще съм глупак, ако я доверя на човек, в чиято вярност мога да се съмнявам.

– Не ми и трябва да отговаряш. Но поиска мнението ми на войник.

– Каква е другата ни слабост?

– Не е самата крепост, а онова, което е в нея. Ще ти се наложи да изоставиш града извън цитаделата вероятно още в първия ден и тогава ще се видиш принуден да приютиш още повече хора и животни зад тези стени. Ако обсадата се проточи, не можеш да изхранваш всички. С хората вероятно ще дойдат и болести.

– Имаш право, но обсадата няма да се проточи. Наближава есен. Кръстоносците ще прослужат своите четирийсет дни за папата, ще си спечелят място в Рая и ще се разотидат по домовете. Няма да искат да прекарат тук зимата. Ако не постигнат бърза победа, както се случи в Безие и Каркасон, скоро ще се уморят от нас. Освен това нуждите на тези хора няма да са тегло. Ще се храним с овцете и кравите им и ще учим жените и децата им да работят с каменохвъргачките.

Отдолу се чуха ядосани гласове. Филип се приближи към Раймон при прозореца. Свещеник с тонзура стоеше на стъпалата на църквата и държеше пламенна реч към тълпата. Изглежда, хората не посрещаха радушно проповедта.

– Кой е това?

– Свещеник от селището. Моли ги всички да се обърнат към Божието благоволение, като отворят вратите на кръстоносците, за да покажат, че тук няма никаква ерес. Но никой не му вярва, всички знаят какво се случи в Безие. А и тук не става дума за религията. Кръстоносците обидиха честта ни и заграбиха земята ни. Дори католиците вече ги мразят. И сам Мойсей да води армията, ние пак ще тръшнем вратите пред него.

– Как мислите да ги спрете?

– Няма да е като в Безие или Каркасон. Първо само малка част от армията им е тук. А и да нападаш замък в равнината, е едно, докато тук зад гърба ни са планините и скалите. Виждаш ли онези момчета?

Той посочи към група наемници, испанци бяха, ако се съдеше по вида им, на южната стена. За наемници бяха добре въоръжени, с хубави френски плетени ризници, но яркочервените или зелени шалове около вратовете им и златните пръстени по ушите им ги сочеха като войници, които се бият срещу заплащане. Главатарят им, красив, свиреп наглед мъж, с прилепнали черни къдрици и прокъсан кожен елек се смееше, докато мажеше с мас тетивата на арбалета си. Филип и преди беше воювал с такива мъже. На такива нищо не им струваше да прережат нечие гърло, а после да заридаят за майките си. Много от наемниците бяха или луди, или безбожници.

– Водачът им се казва Мартин Наварес. Платено им е добре и няма да се предадат, защото знаят какво ще им се случи, ако го направят. Останалата част от гарнизона са васали на Транкавел или барони, които са лишени от имота си заради войната и нямат нищо за губене. Повярвай ми, Монтайе няма да е втори Безие.

Спря и се заслуша. Въпреки виковете на проповедника и провикванията на тълпата отдолу и двамата чуха шум, който приличаше на далечен тътен. Кръстоносците наближаваха.

– Ако можех, щях да те убеждавам да останеш. Може да ни е от полза опитен войник като теб.

– Каква полза от рицар без доспехи?

– Лесно мога да ти намеря ризница и шлем.

– Хубавите доспехи са скъпи.

– Сенешалът вече не се нуждае от своите. Гледай на тях като на надница за добрата си служба при нас.

– Трябва ми и добър кон, за да си тръгна накрая.

– Здравата се пазариш. Много добре, но няма да е красив арабски кон като твоя.

– Стига ми да има четири крака.

– Преди да вземеш решение, помисли какво правиш, сеньор. Все още можеш да се измъкнеш от тази работа.

– И как?

– Тази битка не е твоя.

– Може и да съм северняк, но съм отлъчен. Не мога да се върна.

– Кой червенокос тип не е дразнил Църквата от време на време? Можеш да се спогодиш с архиепископа. Освен това досега си се бил заради свои сметки за уреждане. Обясни обстоятелствата около малката неразбория, в която си се заплел, обещай да идеш на поклонение и дари малко земя на епархията и бързо ще ти простят. Видят ли те обаче веднъж на тези стени, ставаш еретик и няма да имат милост.

– Така да е. Вече е въпрос на чест.

– А, съгласен . Е, сега разбирам. Но помни, че не е лесно да си федит [35] По време на Албигойския кръстоносен поход думата faidit/faydit, федит, за чийто произход има различни предположения, придобива строго значение на местен окситански благородник, лишен от имуществото си и осъден от френската власт. – Бел. Прев. – лишен от имот. Разпитай какво е довечера момчетата, с които ще делиш сламеника, и те също са имали някога замъци.