Любимото ѝ време беше, когато родителите му работеха на нивите на лорд Хю и Том можеше да я води във фермата и да ѝ показва кравата и телето, прасето, раклата за чаршафи, калаените съдове и голямото дървено легло с плътните стари завеси. Тогава Алис се усмихваше, тъмните ѝ очи ставаха топли като на котка, която са погалили.
— Скоро ще бъдем заедно — прошепваше Том.
— Тук — казваше Алис.
— Ще те обичам през всеки ден от живота си — обещаваше Том.
— И ще живеем тук — казваше тя.
Когато Морах изгуби земите си и не си ги получи обратно, родителите на Том потърсиха за него невеста, по-добра от това момиче, което нямаше да му донесе нищо друго освен една порутена колиба и парче земя около нея. Алис може и да знаеше за цветята и билките повече от всеки друг в селото, но на родителите на Том не им трябваше снаха, която знае двайсет различни отрови и четирийсет различни цяра. Те искаха хубавичко, пухкаво момиче, което да донесе тлъста зестра от ниви, а може би и някоя излизаща на паша крава с отбито вече теле. Искаха момиче с широки бедра и яки плещи, което да може да работи по цял ден на нивите им и да им приготвя хубава вечеря вечер. Момиче, което щеше да роди без много бавене и суетене, та във фермата да има още един Том, който да я наследи.
Алис, с нейната вълниста, златистокестенява, свободно пусната коса, с нейната кошница с листа и бледото си, сдържано лице, не беше тяхната избраница. Те откровено казаха на Том да си я избие от ума, а той пък им каза, че ще се ожени за която си поиска, и че ако го принудят, ще отведе Алис — дори чак до самия Дарнтън — ще го направи и ще стане слуга, ако трябва.
Това бе невъзможно. Лорд Хю нямаше да допусне двама млади хора да се вдигнат ей така и да напуснат земята му без негово позволение. Но да се въвлича човек като лорд Хю в домашни спорове, не беше добро решение. Той идваше и отсъждаше достатъчно справедливо, но на тръгване си харесваше някоя калаена кана от половин литър, или пък виждаше кон, който трябваше да притежава, каквото и да му струва. И макар че се представяше за щедър, плащаше за коня по-малко, отколкото за масло на пазара в Касълтън. Лорд Хю беше проницателен човек със суров поглед. Най-добре беше да решават всички проблеми далече от него.
Пренебрегнаха волята на Том. Отидоха тайно при игуменката в абатството и привлякоха вниманието ѝ към Алис. Заявиха, че детето притежава святата дарба на изцеляването, че е истинска познавачка на билките, но че е изложена на ужасна опасност от съжителството си със своята настойница — старата Морах. Предложиха на абатството щедра сума, като дарение от свое име, за да я приемат там и да я държат зад стените си.
Майка Хилдебранд, която можеше да изслуша дори лъжа, изречена от непознат — и да я прости — ги попита защо са толкова нетърпеливи да махнат малкото момиче от пътя си. Тогава майката на Том се разплака и ѝ разказа, че Том си е загубил ума по момичето, и че това момиче не е подходящо за него. Било твърде странно и различно от тях. Завъртяло главата на Том, навярно с някаква отвара — защото кой бе чувал за момък, който иска да се ожени по любов? Той щеше да се съвземе, но докато лудостта още го владееше, трябваше да са разделени.
— Ще я видя — беше казала майка Хилдебранд.
Изпратиха Алис в абатството уж да занесе съобщение, и тя беше преведена през готварницата, през намиращата се в съседство трапезария, и изведена през малката врата до мястото, където седеше майка Хилдебранд, в градината с лечебните растения на слънчевия западен край на абатството, загледана надолу към реката — тук по-дълбока и по-пълна с риба. Алис се приближи към нея през градината в маранята на есенния следобед, и майка Хилдебранд си помисли, че златистокестенявата ѝ коса блести като ореол на светец. Тя изслуша съобщението на Алис, усмихна се на малкото момиче, а после тръгна с него сред оградените цветни и билкови лехи. Попита я дали разпознава някои от цветята и как би ги използвала. Алис се оглеждаше из оградената със зидове топла градина, сякаш се беше прибрала у дома след дълго пътуване, и докосваше всичко, което виждаше: малките ѝ мургави ръце се стрелкаха като полски мишки, търсещи зърна, от едно листо на друго. Майка Хилдебранд слушаше високия детински глас и неприсъщия за дете авторитетен тон.
— Това е ливадник — каза Алис уверено. — Помага при болки в корема, когато човек го претовари твърде много. Тази прилича на седефче. — Тя кимна сериозно. — Билка, помагаща много при потна болест, когато се запари заедно с невен, лайкучка, киселец и драцена. — Тя вдигна поглед към майка Хилдебранд. — Накиснато в оцет, може да предотврати болестта, знаехте ли? А тази не я познавам. — Тя докосна билката, сведе главица и я помириса. — Ухае хубаво, значи е подходяща за разпръсване по пода — каза тя. — Има ясен, чист мирис. Но не знам какви свойства притежава. Не съм я виждала никога преди.
Читать дальше