Холи Блек - Виждащият камък

Даже Мелъри се разнежи. Тя намери едно проядено от молци одеяло и го метна върху раненото животно. Превързано и отпуснато, то изглеждаше почти опитомено. Умираше за сън.

Макар че според Джерард беше истинска лудост да доведат грифина тук, той си призна, че започва да изпитва привързаност към него. Във всеки случай, по-голяма, отколкото към Хогскуил.

Беше много късно през нощта, когато Джерард, Саймън и Мелъри се прокраднаха в къщата. Мелъри още бе мокра от падането в потока, дрехите на Саймън висяха раздрани на парцали. По панталоните на Джерард имаше петна от трева, а от преследването през гората ръкавите на ризата му се бяха скъсали. Книгата и монокълът обаче все още бяха у тях. Саймън носеше котенцето и всички до един бяха живи. От гледна точка на Джерард това беше огромен успех.

Когато влязоха, майка им говореше по телефона. Сълзите се бяха размазали по лицето й.

— Те се върнаха! — заекна тя и затвори телефона. Погледна ги за миг и се развика. — Къде бяхте? Часът е един! Как може да си толкова безотговорна? — Тя насочи обвинително пръст към Мелъри.

Мелъри погледна Джерард. Саймън също вдигна глава към него и притисна котето до гърдите си. Джерард внезапно осъзна, че и двамата чакат той да измисли някакво извинение.

— Ъ-ъ-ъ… — започна Джерард.

Саймън му хвърли окуражаваща усмивка.

— Ами… на дървото имаше едно коте. Това коте. — Джерард показа котенцето в ръцете на Саймън. — И тогава… ъ-ъ-ъ… Саймън се покатери на дървото, но котето се изплаши и се изкачи по-високо. Саймън се заклещи. А аз изтичах в къщи и извиках Мелъри.

— Аз пък се опитах да се покатеря до Саймън — включи се Мелъри в лъжата.

— Точно така — продължи Джерард. — Мелъри се покатери след Саймън. После котето скочи на друго дърво, Саймън го последва, но клонът се счупи и Саймън падна в потока.

— Така ли? А защо дрехите му не са мокри? — озадачи се майка му.

— Джерард иска да каже, че аз паднах в потока — намеси се Мелъри.

— И че не аз паднах, а моята обувка падна и се намокри — допълни и Саймън.

— Аха… — кимна Джерард. — После Саймън хвана котето, но трябваше да слезе от дървото, без котето да го изподраска.

— Затова се забавих — обясни Саймън. — Отне ми известно време.

Майка им задиша тежко, изгледа Джерард по много, много особен начин, но запази самообладание и не се разкрещя.

— И тримата сте наказани до края на месеца — тихо каза тя. — Никакво излизане навън и никакви пазарлъци повече. Ясно ли е?

Джерард отвори уста, за да възрази, но не можа да измисли какво да каже. Когато тръгнаха по стълбите към спалните си, той прошепна:

— Май наговорих големи небивалици…

— Всъщност нямаше друг избор — обади се Мелъри. — Не можем да й разкажем какво се случи в действителност.

— А откъде всъщност се появиха тези гоблини? — попита Джерард. — Така и не разбрахме какво искат.

— Искат книгата — каза Саймън. — Мислеха, че книгата е в мене.

— Но как са разбрали, че сме я намерили?

— Може би Малчо им е казал? — предположи Мелъри.

Джерард поклати глава.

— Не. Не е той. Той не искаше да се замесваме в никакви истории с тази книга.

— Добре, тогава кой?

— Може би някой е наблюдавал къщата и е чакал да намерим книгата, за да ни я вземе.

— Някой или нещо — обади се изплашено Саймън.

— Но защо? — запита Джерард по-високо, отколкото би му се искало. — Какво толкова важно има в тази книга? Искам да кажа… Могат ли гоблините изобщо да четат?

Саймън сви рамене.

— Не знам. Те не казаха защо искат книгата. Просто я искаха.

— Малчо беше прав… — каза Джерард и отвори вратата на стаята, в която спяха двамата със Саймън.

Леглото на Саймън беше оправено прилежно, чаршафите бяха опънати, а възглавницата — бухнала.

Но леглото на Джерард беше в ужасно състояние. Изтърбушеният дюшек се търкаляше на пода, а наоколо беше осеяно с перушина и раздърпани конци. Чаршафите бяха раздрани на ивици.

— Малчо! — възкликна Джерард. — Това е работа на Малчо.

— Казах ти! — обади се Мелъри. — Казах ти, че не трябва да му вземаш виждащия камък.

Роден е през 1969 г. От малък е покорен от света на фантастиката. Странното, причудливото, свръхестественото разпалва въображението му. Израства в Южна Флорида сред палми и целогодишен слънчев пек. С удоволствие лудува, колекционира насекоми, плува под вода и нощува на къмпинг под открито небе, но в същото време много обича да чете и да рисува.