Холи Блек - Тайната на Лусинда

— Книгата не е в нас — каза Джерард. — Не можем да ви я дадем, дори и да искаме.

Елфът удари гневно жезъла в земята.

— Лъжеш!

— Книгата наистина не е в нас — застана до брат си Мелъри. — Честна дума!

Червенокосият Лоренгорм се намръщи.

— Къде е тогава?

— Мислим, че я отмъкна домашният богърт Малчо. Но не сме сигурни.

— Загубили сте книгата? — ахна зеленооката елфа.

— Сигурно е в Малчо — повтори Джерард.

— Опитахме се да се държим приятелски, но като всички хора вие сте нечестни и вероломни — каза гневно елфът с жезъла.

— Вероломни ли? — ядоса се Джерард. — А откъде да знаем, че можем да ви се доверим? — Той грабна картата от Саймън и я обърна към елфите. — Вижте какво намерихме. На Артър е. По всичко личи, че е идвал тук и съм почти сигурен, че се е срещал с вас. Искам да знам какво сте направили с него.

— Ние наистина говорихме с Артър — призна елфът с жезъла. — Той се опита да ни измами. Закле се, че ще унищожи справочника си и на срещата с нас донесе торба пепел и почерняла от огъня хартия. Той излъга. Беше изгорил друга книга. Справочникът остана невредим.

— Ние държим на своята дума — каза зеленооката елфа. — Колкото и тежко да е, винаги изпълняваме обещанията си и затова не изпитваме никакво състрадание към онези, които ни мамят.

— И какво направихте с Артър? — попита Джерард.

— Предпазихме го да не направи нещо по-лошо. А сега вие сте тук и вие ще ни донесете книгата! — Лоренгорм вдигна ръка и от земята изпълзяха бледи коренища.

Джерард извика, но гласът му се загуби сред пращенето на клони и шумоленето на листа — дърветата край поляната разплитаха живата ограда, но в същото време по краката на Джерард запълзяха кални жилави корени и той не можеше да помръдне от мястото си.

— Донесете Книгата или брат ви ще остане завинаги в Страната на феите — каза елфът с жезъла.

Джерард не се съмняваше, че заканата ще бъде изпълнена.

Мелъри скочи и затича напред, размахвайки шпагата си, а Саймън застрашително насочи към елфите мрежата за пеперуди.

Еднорогът разтърси глава и с безшумен галоп бързо побягна в дълбините на гората. Бялата му грива се мярна за последен път между листата и изчезна.

— Охо! — възкликна иронично елфът с жезъла. — Ето сега вече показахте истинското си лице. Хората винаги си остават хора.

— Пуснете брат ми! — изкрещя Мелъри.

В този миг в главата на Джерард проблесна спасителна идея.

— Джерард, помощ! — завика той, надявайки се, че Саймън и Мелъри ще го разберат.

Саймън го изгледа объркано.

— Джерард — изкрещя отново Джерард. — Трябва да ми помогнеш!

Едва сега Саймън разбра и се усмихна.

— Добре ли си, Саймън? — попита той.

— Добре съм, Джерард — кимна Джерард и с всички сили задърпа единия си крак, за да го изтръгне от хватката на корените. — Добре съм, но не мога да се движа.

— Ние ще се върнем с Книгата, Саймън — обеща Саймън. — Ще я донесем и тогава те ще те пуснат.

— Не! — извика Джерард. — Ако се върнете, те ще задържат и тримата за заложници. Първо трябва да обещаят, че и тримата ще бъдем свободни. Ако въобще държат на думата си.

— Дадем ли дума, тя става закон за нас! — каза зеленооката жена.

— Обещайте тогава, че Джерард и Мелъри ще напуснат безпрепятствено тази гора и че ако се върнат, няма да ги задържите тук против волята им! — каза Джерард.

Мелъри погледна Джерард, после погледна Саймън. Явно едва сега започна да разбира хитрината на Джерард.

Елфите гледаха трите деца с колебание. Накрая Лоренгорм кимна:

— Така да бъде. Джерард и Мелъри могат да си тръгнат от тази гора. Никой няма да ги задържи тук против волята им. Нито сега, нито по-късно. Но ако не донесат Книгата, ще задържим завинаги при нас брат им Саймън. Той ще остане тук, под хълма, сто пъти по сто години. Ще живее в безвремие, ще бъде без възраст. И ако някога излезе оттук, дори една-единствена стъпка по вашата земя ще стовари върху му всички изминали години.

Истинският Саймън потръпна и пристъпи по-близо до Мелъри.

— А сега вървете! — завърши елфът.

Мелъри не помръдна и се опита да улови погледа на Джерард. Джерард искаше да й се усмихне, но беше уплашен и знаеше, че страхът е изписан на лицето му.

Мелъри му кимна окуражително и тръгна след Саймън. Двамата изминаха няколко крачки, после се обърнаха, за да го видят още веднъж, след това започнаха да се изкачват по стръмния склон на хълма. След няколко минути гората ги скри.