Холи Блек: Желязното дърво

— Какво? — не разбра Джерард.

— Ами… Това са организми, които произвеждат собствена светлина.

На бледото мъждукащо сияние Джерард забеляза под скалния ръб издълбани преплетени линии. Той насочи лъча на фенерчето право към тях и ахна — в скалата бяха вдълбани букви:

— По-голяма глупост не съм виждал — отбеляза Саймън. — Няма никакъв смисъл.

— Защото е главоблъсканица! — изпъшка Джерард. — Трябва да я решим час по-скоро.

Нямаха никакво време за губене. Почти стигнаха целта си — Мелъри беше някъде съвсем близо.

— Нали реши главоблъсканицата от тайната библиотека. Няма начин да не решиш и тази — каза Саймън, рязко обърна гръб на брат си и седна.

Джерард пристъпи към него.

— Чуй ме, Саймън, наистина съжалявам за онова, което ти казах преди малко. Съжалявам и се извинявам. Трябва да ми помогнеш — замоли се той. — Всички знаят, че си по-умен от мене.

Саймън въздъхна и се предаде.

— Не знам — проговори той. — Не мога да се сетя по какъв път да тръгнем, за да я решим. Знам само, че в кошарите затварят животните.

Джерард отново погледна думите на скалата. Така. Кокошките снасят яйца. Може би, за да влязат под кариерата, той и Саймън трябва да имат яйца? Глупости! Дали в „Книга за духовете“ пишеше нещо за кокошките и свръхестествените същества? В такива трудни моменти книгата ужасно му липсваше.

— Хей! Я чакай, хрумна ми нещо! — Саймън застана на колене. — Имам нужда от светлина.

Джерард подаде фенерчето на брат си, седна и загледа как той изписа върху пръстта изречението от скалата, започна да задрасква някои от буквите и да ги пише отгоре, но в различен ред.

— Това пък какво значи? Какво правиш? — попита Джерард.

— Според мен буквите или част от буквите трябва да се пренаредят, за да разберем какво съобщение е кодирано. Също като главоблъсканиците от списанията на мама. Това засега е един от междинните етапи.

Саймън се замисли, после бързо написа в праха трето изречение:

— Какво? Страхотно! — Джерард не можеше да повярва, че Саймън е дешифрирал главоблъсканицата. Той самият никога не би могъл да я реши.

— Фасулска работа! — усмихна се Саймън, пристъпи до скалата и почука три пъти.

Земята под тях затрепери и близнаците полетяха в бездната, която зейна под краката им.

Джерард и Саймън тупнаха в ситно изплетена метална мрежа. Джерард закрещя и зарита, опита да се изправи, ала не успя. Накрая се отказа, рязко спря да размахва ръце и крака, но Саймън продължи да се мята и заби лакътя си в окото му.

— Саймън, спри! Спри и ще видиш нещо. Гледай!

Стените на подземната кухина бяха покрити с фосфоресциращи гъби и слабата им светлина осветяваше лицата на три ниски човечета със сива като камък кожа. Дрехите им бяха раздърпани и мръсни, но ръцете им, слаби като клечки, бяха украсени със сребърни гривни с форма на змии, изработени така изкусно, че изглеждаха сякаш се плъзгат и увиват около ръцете на човечетата. В яките им бяха втъкани златни нишки, а на мръсните им пръсти сияеха великолепни пръстени със скъпоценни камъни.

— Я! Какво си имаме тук? Затворници! — изкиска се едното човече. Гласът му беше дрезгав, груб и стържещ като звука от триене на остри камъни. — Толкова рядко имаме живи затворници.

— Джуджета! — прошепна Джерард към брат си.

— Не изглеждат особено симпатични — отвърна Саймън също шепнешком.

Второто джудже приближи, разтърка между пръстите си няколко косъма от косата на Джерард и се обърна към първото.

— Не са кой знае колко оригинални. Обърни внимание — черният цвят на тези косми е прекалено елементарен и скучен. Виж и кожата им — няма нищо общо с мрамора — не е нито гладка, нито бледа. Намирам, че са много зле направени. Тези работи ние ги можем далеч по-добре.

Сърцето на Джерард се сви. Какво искаше да каже джуджето? Отново си помисли колко полезен щеше да им бъде справочникът на Артър Спайдъруик. Спомняше си само, че джуджетата бяха много добри майстори и за разлика от останалите свръхестествени същества не се плашеха от желязото. Даже и да не му бяха взели ножа след инцидента в училище, сега той нямаше да му помогне.

— Дойдохме тук за сестра си — каза Джерард. — Искаме да направим размяна.