Петър Бобев - Жрицата на змията

Двамата се отпуснаха на пейката. Бяха живи, оцелели. Но всичките им провизии и оръжие бяха мокри. Реката изглеждаше пуста, не се виждаха ни крокодилите, нито чудовището.

Фернандо облиза пресъхналите си устни.

— Това пък какво беше?

Камюс премисляше нещо.

— Поне четиридесет метра! — промълви той. — Динозавър!

— Или змия. Змията, която е видял Боян Симов.

Французинът добави замислен:

— Утита каза: Скритата река, Водната смърт, Мъртвата гора. Как мислиш — Водната смърт? Не е ли това Водната смърт? Какво ли ни чака още?

Фернандо сложи ръка на коляното му.

— Колкото са по-големи опасностите, толкова е по-примамлива плячката! По-сладка!

— Та нали само това ни води тук — отвърна Камюс. — Без тая мисъл да съм се махнал отдавна.

Фернандо отсече:

— Ще се махнеш. И то позлатен. Ел Дорадо. Милионер… Но преди това да слезем на брега, да си отдъхнем. Заслужихме си почивката.

Пирогата зари в тинята. Двамата скочиха на сухо и я изтеглиха извън водата. Огледаха мястото, където бяха спрели.

Непрогледен мрак.

— Да опънем хамаците! — предложи Фернандо и Камюс тутакси се залови да му помогне.

В този миг нещо бръмна край ушите им. На метър от тях в едно дърво се заби стрела. Фернандо светна с електрическото си фенерче, колкото да разбере посоката, откъдето бе дошла стрелата, извади пистолета и стреля два пъти нататък.

Никой не отговори, никой не изохка, не се чу дори шум от бягащи стъпки. Фернандо притича натам, следван от Камюс, светна отново с фенера, опипа с него всяко кътче, всеки храст — никой! А по-отдалеч стрелата не можеше да дойде. Нямаше да се забие с такава сила.

— Като привидения! — изруга той. — Ако бях индианец, щях да кажа, че са злите духове.

Камюс пошепна в ухото му:

— Я по-добре да влезем в лодката! Утре ще дремнем някъде. Аз вече загубих желание за сън.

И Фернандо чувствуваше надигащата се заплаха.

— Какъв сън! — съгласи се той. — Сън, когато всеки миг диваците могат да те нанижат със стрелите си…

Върнаха се обратно. Фернандо измъкна стрелата и я разгледа.

Охо! Не беше индианска! Техните са по-къси, груби. А тази — тънка, дълга повече от метър, острието и чисто, без отрова. И още нещо — снопче дълги коси, привързани към острието.

Стрела с коси!

Утита спомена за тях. Чуха го, когато подслушваха на вратата.

Предупреждение. Закана.

Фернандо подсвирна.

— При тоя знак Утита се върнал. Какво ще правим ние?

Жак усети, че трепери от страх пред неизвестната заплаха. Същия страх, който го душеше там, в океана, когато очакваше всеки миг акулите да отмъкнат краката му. Но отвърна решително:

— Аз искам злато!

— Хайде! — рече кратко Фернандо и двамата изтикаха пирогата във водата.

— Само да не се зададе пак онова чудовище! — промълви тихо Камюс.

Бразилецът побърза да го успокои, да успокои и себе си:

— Анакондите не странствуват. Имат си райони за лов. Дано и тая…

За всеки случай постави на седалката до себе си една бомба.

— Сега вече няма да се вцепеня като преди — добави той. — Навярно нашата приятелка друг път не е била посрещана с такива салюти.

Жак Камюс също извади една бомба, но не почувствува особена сигурност. Такова страшилище! Могат ли да го засегнат? Да му навредят?

Гребаха така цяла нощ, като се озъртаха на всички страни. Опасността можеше да връхлети ненадейно — от заплашително стаените брегове, от мрачните заливчета, отзад, отпред и отстрани, дори отдолу, откъдето всеки миг можеше да изплува огромната огнеока глава, дори и отгоре, откъдето можеше да се изсипе градушка от стрели…

Но те не спираха. Вече нямаше съмнение. Градът беше близо. Съкровищата ги чакаха. Чакаха смели мъже.

Към разсъмване оставиха веслата, за да закусят. После Камюс поспа в дъното на лодката, докато само Фернандо гребеше. След него дремна един час и бразилецът.

И пак на път — с всички сили.

Камюс бутна другаря си по рамото!

— Видях… Човек… Отсреща, зад папратите…

Фернандо сви устни.

— Ясно, следят ни.

И отново продължиха, като се взираха по-зорко в бреговете и гледаха да държат лодката сред реката, макар че там насрещното течение беше най-силно.

Понякога слухът им долавяше странни звуци, неслушани — тънки изсвистявания като скрибуцане на щурци. Но не. Това изглеждаше по-сложно, сякаш и щурец, и цикада, и гигантски комар разговаряха на някакъв неразбираем език.

— Сигнализират — подметна Фернандо, а Жак погледна дали му е под ръка бомбата, побутна пистолета на кръста си и отново загреба със стиснати челюсти.