Петър Бобев - Калиакра

Тълпата занемя.

Осман Хасаноглу добави:

— Осъждам на смърт чрез посичане и бунтовниците, що с него наедно бяха решили да събарят султанлъка.

Али бей се приведе към ухото на Асен:

— Ако кажеш, ще спасиш и тях!

— Златото не е мое! — натърти Асен. — Не е и тяхно! На всинца ни е…

Али бей изгуби търпение пред тази упоритост.

— Ще затрия и Звездена!

Асен се усмихна пресилено:

— Слава богу! Звездена е далеч!

Беят даде знак с ръка. Тогава през множеството яничарите докараха и болярката. Асен усети, че му притъмнява, сякаш целият свят се сгромоляса отгоре му. Стори му се, че повече няма да устои, че ще се пречупи. Изведнъж всичко изгуби смисъл: и саможертвата му, и свободата, и народът. Всъщност защо трябваше да мълчи? Защо да не каже и да спаси нещастниците, да спаси Звездена, да спаси и себе си! А после? Жив ли е — все има надежда и за слава, и за разкаяние. И за изкупление.

Отслабнала още повече, с дълбоки сенки под очите, Звездена го погледна и извика:

— Помни, не забравяй! Ти не си кой да е. Ти си княз Асен. В князете вярват, докато са несломени. Не оставяй да те сломят, княже!

Али бей се обърна. Зурните пак писнаха. И когато замлъкнаха, субашията Осман извика:

— Този от осъдените, който посече изменника Хасан Добруджаоглу, ще бъде помилван. Ще му подарим живота и сто алтъна плата отгоре.

Затворниците мълчаха. Асен свъси вежди. Ето значи за какво е загатвал проклетникът! Ще се намери ли такъв?

— Кой ще излезе? — повтори въпроса си Осман ага.

Мълчание. Наведени в земята погледи.

Нов порив на вятъра заблъска по порти и кепенци. Катурна калпаците на мнозина, свали забрадките на жените. Почна и дъждът. Зашибаха едри студени капки. Хората се загърнаха в джубетата и кожусите си, но останаха, не се разотидоха.

Беят посочи с гневен жест първия, който му попадна.

— Ти!

Иван Дъба мълчеше.

— Не щеш ли живот?

— Живот на предател не ща! — изръмжа Дъба.

— До него! — заповяда беят.

И палачът го избута до княза.

Евнух бей посочи втория:

— Ти!

Йончо Ковача, без да каже дума, сам пристъпи до двамата смъртника.

Коста Куюмджията се изправи до тях, преди да го посочат. Мълчаливо го последва и Горан, селският старейшина. Звездена опря гръб в гърдите на Асен, сякаш да получи сила от него, сякаш да го закриля от смъртта с крехкото си тяло.

Али бей хапеше устни. Той вдигна поглед и прочете в очите на жертвите си гордост и тържество.

— Всички на дръвника! — изкрещя той. — Ще нагиздя с празните ви глави цялото кале, та тъй да срещнете проклетия Унгурус!

По калдъръма изчаткаха копитата на препускащ кон. Ездачът го закова на самия мегдан. Разбута тълпата и се просна в нозете на Евнух бей.

— Идат, беим! — извика той.

— Кой иде, бре кьопек?

— Френките, беим! Идат. От Карнава. Най-много след час ще бъдат тук!

Евнухът пребледня. Извика субашията и му пошушна:

— Нагласи атовете! С чета яничари! И тоя хаирсъзин, Хасан бея! Жив ми трябва той, додето проговори. А ще проговори…

— Ще, беим! Как няма?

— А ти изколи тия, що остават! Хич не ми трябват вече!

— Ами гяурката?

— Гяурката? И тя с мене! Може да потрябва!

— Ще го бъде, беим!

Али бей закрачи бързо към конака си. Стражите отлъчиха Асен от другите осъдени, поведоха го към Градската порта. Джелатинът раздра ризите от вратовете на обречените.

В тоя миг грозен тътен разтърси твърдинята. Стражевата кула се разцепи. Едната й половина остана права, другата се срина сред облак дим и прашуляк. Тълпата се пръсна с писък. Жени, деца, старци, всички бягаха, търсеха да се укрият в изби и килери. Турците се защураха замаяни, без да знаят що да сторят.

Тогава от кулата, из разсейващия се задушлив пушек, излетяха пиратите на Радул Влаха, опушени от дима, размахали ятагани и секири, копия и самострели. Те се втурнаха сред навалицата и почнаха да секат всяка глава, на която още се крепеше чалма. А най-отпред, пред всички, облечена в мъжки дрехи, Калина размахваше дългата си сабя и си проправяше път сред обезумелите от уплаха, отстъпващи поробители.

Такъв беше планът на Калина. Бе събрала ломбардския прах на двете каторги и бе заредила с него затворения проход под Стражевата кула, защото го бе намерила зазидан, а друг не знаеше. Али бей още вчера бе заповядал да запушат де що имаше дупка и пукнатина в градището, да затиснат с каменни плочи и фунията, през която насипваха житото направо в пристаналите отдолу гемии.

В морето бе останал Бранко Дугуня със „Санта Агнеса“ да пази изоставената каторга на Радул Влаха, да прикрива отстъплението им, след като отвлекат осъдените. Още не бяха чули ни тя, ни той, че към Калиакра препускаше отрядът на кръстоносците.