Бе й шепнал, че когато постигне Великата си цел, а той щеше да я постигне рано или късно, щеше да се върне при нея, за да я направи най-славната царица на земята. Тогава тя му бе вярвала. Че коя ли девойка няма да повярва? Сега вече се съмняваше. Защото с всяка нова победа писмата му ставаха все по-редки, докато накрай пресекнаха съвсем.
Зачестиха слуховете, все по-славни, все по-удивителни. Александър помитал всекиго, който дръзнел да му се изпречи на пътя; разгромил неизброимата войска на Дарий Трети Кодоман; смазал докрак съпротивата на Бес, който убил Дария, за да заеме престола му; направил персийския Вавилон своя столица. И всички вече се питаха накъде ще насочи следващия си удар: дали на север към безкрайните простори на Скития, или на юг към морската империя на Картаген, или пък към въздигащия се дързък и самонадеян Рим на запад…
Ала за нея вестите ставаха все по-тревожни; убийствени вести, които дълбаеха в сърцето й като тънките длета на резбарите. Пръв й подметна за това един богомолец, сакат тракиец, който се бе сражавал като наемник в похода срещу Дарий. Подметнал бе за любимката на базилевса, знаменитата хетера 53 53 хетера — жена от висшето общество, водеща разпуснат живот.
Таис, която го следвала неотлъчно. Орития едва се задържа на крака. Таис! Коя е тази Таис? Следвала го при всичките му, походи. Наистина, защо Орития не бе сторила същото; защо не бе зарязала и племето си, и Родопе, и храма на Дионис, за да бъде все с него, да бъде тя на мястото на омразната Таис?
Цяла нощ, нощи поред не мигна от мъка и ревност. А все не можеше да измисли нищо. И когато най-сетне изпрати отровител при Таис, като му заплати с всичките си скъпоценности, научи още нещо. Не била само Таис. Имало и друга — Барзана, вдовицата на персийския сановник Мемнон от Родос, която добила и син от него. Но имал и законни жени: Роксана — дъщерята на бактрийския цар, и Статейра — дъщерята на убития Дарий.
Наистина защо не умря още тогава, а остана да живее, за да понесе всички мъки, отредени за смъртните? Дарий — царят на царете, имал триста и шестдесет жени, за всяка нощ на годината. Неговите стъпки ли следваше Александър?
Няма по-мощен подтик за жената от отхвърлената любов. Прочел чувствата й, при нея дойде Кеас, главният жрец. И й разкри заговора. Докато бъдеше жив Александър, Тракия нямаше да види свободата. Не тракийски царе щяха да предвождат тракийските народи, а — надменни елински стратези. Не тракийски воини щяха да пазят плодовете от труда на работливите тракийци, а — ненаситни александрови наемници щяха да отмъкват богатствата на плодородна Тракия към гладна Елада.
Всички го знаеха. Най-веща в билките и в баянията беше покойната майка на Орития. Все нещо беше успяла да подскаже тя приживе на дъщеря си. Ей това искаха от Орития — да, им свари най-силната и най-потайната отрова.
И заслепена от ревност, от мъка, от омраза, Орития склони. Три дни и три нощи вари и преварява змийски зъби и татул, бучиниш и лудо биле, змийска хурка и бясно дръвце. И нарича клетви и прокоби. А накрай, след третата нощ, даде на жреца онова, що бе останало от всички преварки, цялата демонска мощ на бесовските треви — лъскава черна бучица, по-малка от лещено зрънце.
Най-изкусен майстор изкова златен пръстен; по красота и ценност подобаващ на оня, за когото бе отреден. Такъв, какъвто само траките умееха да правят. И там, в плитко удълбление, с невидим отвор навътре, поставиха зловещото зрънце. Така че от топлината на ръката и от потта отровата да се оттича по малко, да се размазва върху кожата на пръста, А околовръст златарят написа с елински букви: „Александър, владетел на света.“
После със знатни пратеници, придружени от кервани с подобаващи дарове, изпратиха пръстена към земите на Азия, да настигнат потисника и да му го поднесат. Та да отърват и Тракия, и света от най-неукротимия насилник, когото познаваха.
Изтрая Орития десет дни. Повече не можа. Така е устроено клетото човешко сърце — редом се таят и омраза, и любов. Пред смъртната заплаха, що надвисваше над неверния възлюбен, потиснатата любов отново припламна с още по-голяма сила.
Заряза клетата и храм, и дом, и бог, и родина. И се втурна да спасява врага на народа и на бога си. Мушна в пазва златото си, спусна се надолу по Нестос 54 54 Нестос — р. Места.
. Достигна Абдера, срещу Тасос. Оттам с търговска трирема прекоси Тракийското море 55 55 Тракийско море — северната част на Егейско море.
, осеяно с каменисти архипелази, и слезе в Киликия 56 56 Киликия — древна област в Югоизточна Мала Азия.
. После, приставайки от един керван към друг, през Мидия и Сарди 57 57 Сарди — столица на древна Мидия (Сарт в Западна Мала Азия).
, през Суза 58 58 Суза — един от градските центрове на Персийската държава.
и Бактрия 59 59 Бактрия — Персийска провинция, която обхваща част от днешните земи на Афганистан (Южна Бактрия, или Афгански Туркестан); северните части на Бактрия са в съвременните Таджикистан и Узбекистан.
, най-сетне след много месеци път достигна Персеполис, дотогава най-богатия от всички градове на света, а сега купчина развалини и пепелища. Такъв беше Александър — строител и разрушител в един образ. В пиянска оргия бе запалил той двореца на Дарий в Персеполис, за да няма по-хубави от градовете, които той щеше да създаде.
Читать дальше