Петър Бобев - Позорът на Один

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Позорът на Один» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Детская проза, Историческая проза, Прочие приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Позорът на Один: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Позорът на Один»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Приключенският сюжет, бурно развиващото се действие, неочакваните обрати — такива качества, известни от другите книги на Петър Бобев, притежава и повестта „Позорът на Один“. В същото време книгата е богата с исторически сведения — като се почне от викингската митология и религиозните вярвания и бит на славяните и прабългарите и се стигне до сложните процеси на сливане на двете етнически общности (славяни и прабългари) в младата българска държава.

Позорът на Один — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Позорът на Один», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И я видя — Лола!

В същия миг гневът му угасна. Беше тъй хубава, пожелана от всякога. С излъсканата си ризница, с искрящия шлем, с вдигнатата за сеч сабя.

Налиташе сред най-разгорещената битка. По-дръзка от мъж.

Не само българинът — българката също се ражда воин и воин умира.

А вече нямаше полза и от нейната саможертва. Северяните, дето се вика, извираха от земята. На мястото на всеки повален изникваха двама нови. Свършек нямаха. Пък и те, достойни противници, сякаш не усещаха умора.

Виждаше му се краят…

Токту я хвана за ръката, дръпна я назад.

И опита да надвика врявата на боя:

— Слушай! Я изкарай жените с децата! Извън аула!

Тя се сопна:

— Изкарай ги ти!

И процеди през зъби:

— Вдовиците се удушват… Сами… Или умират другояче…

Той разбра укора й:

— Да знаеш! Ханът ме е поставил тук. Само ханът може да ме махне. Аз съм, дето не увардих аула си. И ще да загина с него!

Нямаше време за уговорки, за увещания. И той натърти:

— Забрави ли кой е тук повелителят?

Лола мълчеше. Тъй беше — в бой думата на боила е равна по власт на ханската дума.

— Ей туй ти заповядвам — извиси Токту глас. — Връщай се!

И тя се подчини, пое с него.

Боилът я отведе при своя дом. Отвори вратата на избата и там, в дъното, при мъждукането на запалената вощеница, отмести почти неразличимата от другите каменна плоча.

— Ей го тайният излаз! И додаде твърдо:

— Туй е! Събери ги! Откарай ги!

Нямаше нужда Лола да ги подканя. Те сами ги бяха последвали — уплашени майки, обградени от плачещи деца, понесли на ръце или в цедилки на гръб пеленачетата си.

Щом жупаницата им посочи подземието, разхълцаната човешка тълпа нахлу в зиналия отвор.

И докато бегълците се намъкваха вътре, превити одве, Токту свари да й пошепне:

— Сал с геройство българинът си извоюва почест и слава… И опрощение… Вече само туй ми остава…

После довърши едва чуто:

— Щом се върнете. А ще се върнете, знам… Над гроба ми, пред каменното изваяние, забийте трийсет камъка. Толкоз врази съм проводил в отвъдния свят. Не броя новите, дето отсега ще да ми се изпречат… Стигат ми и ония…

Нямаше нужда да обяснява. Лола го знаеше. Българите са родени за господари. И на тоя, и на оня свят. Камъните над гроба, все едно черепи, показват колко роба ще му прислужват горе, когато белогривият жребец го отнесе по Млечния път при Тангра. Затова обезглавяваха неприятелите — та с кръвта да изтече и магическата им сила, да подчинят и душите им подир смъртта.

А смъртта — всъщност никой не знае какво представлява тя: край или ново преселение, нещо тъй естествено за номада. Дори когато вече е уседнал, когато е изградил аул, когато е почнал да сее и жъне.

— А ти отведи жените, ти думам! И дечурлигата! Мъжете идват и си отиват. Жените и децата да оцелеят. Та да не погине родът български!

Всички, на които се полагаше, бяха пропълзели в подземието. Последна влезе Лола. С боилска заплаха Токту изпроводи с нея и малкия коняр Баян.

И когато се тъкмеше да затисне отвора с каменната му плоча, добави:

— Заръчал съм на другите… Нек заръчам и на теб… Завариш ли ме тежко ранен, немощен — доубий ме… Тангра не милее такива…

Вярно бе. Тангра — та това е изворът на божествената благодат, източникът на жизнените сили в природата. Все едно светлина и влага, въздух и топлина. Всичко добро произлиза от него. Ала разгневи ли се, милост не чакай!

Не търпи Тангра слабите, страхливите, лишените от дързост и ловкост. От тях отвръща лик.

Токту пусна плочата, която хлопна в жлеба си. Скри тайния проход.

И се изправи.

Нямаше защо да живее повече!

На два скока той се озова на улицата. Пое отново водителството на битката. Вестоносците му се разтърчаха по бойници и заприщени улички.

Напразно — варягите надделяваха. Редиците на бранителите, оредели съвсем, се отдръпваха бавно назад. И никой вече нямаше власт да спре отстъплението.

Малцина бяха, съвсем недостатъчни…

Ех, де да беше тук и Рад! Самохвалец, ама храбрец. За пример.

Токту реши. Само то му оставаше. Твърдината беше изгубена. Поне да спасеше оцелелите след боя… Поне тях…

И той даде заповед за оттегляне. В ред. Към Малката порта в отсрещния край на крепостта.

Бойците се заизмъкваха оттам навън — един по един, по повече не можеше, толкова тесен беше проходът.

А боилът с още двамина от най-храбрите, дето нямаха какво още да губят, прикриваше тила им. Удържаше враговете, додето се увери, че се бе изскубнал от клопката и последният му човек.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Позорът на Один»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Позорът на Один» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Мечът на Атила
Петър Бобев
Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
libcat.ru: книга без обложки
Петър Бобев
Петър Бобев - Гладиаторът
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Позорът на Один»

Обсуждение, отзывы о книге «Позорът на Один» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x