Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

— Да, да, чувствайте се поканени — добави Йонте и им хвърли поглед, изпълнен с превъзходство.

— Въшки такива — обобщи Бенка.

Белите рози тръгнаха към вратата. Тя изскърца жално, когато я отвориха.

— Вратите на благородните хора скърцат, рече баба Фърцат… — заподсвирква си Андерс. — Защо не вземеш да я смажеш?

— А ти защо не вземеш да си идеш у вас и да си дръпнеш завивката над главата? — отвърна му Сикстен.

Белите се върнаха в главната си квартира. Скривалището беше намерено. Сега оставаше да решат кога и как Великия Мумрих ще бъде пренесен там.

— Когато пълната луна освети среднощното небе — изрече Андерс с най-дълбокия си глас, — тогава Великия Мумрих ще бъде отнесен в новото си убежище. Тук, пред вас стои човекът, който ще направи това!

Ева-Лота и Кале кимнаха доволно. Белите щяха да спечелят още една точка, ако Великия Мумрих се озовеше в стаята на Сикстен, докато Сикстен лежи там и спи.

— Звучи много гот — зарадва се Ева-Лота и извади от скрина кутия шоколадови бонбони. Тя можеше сега да похапва до насита всякакви лакомства, защото беше получила купища подаръци.

Съвсем правилно редакторът беше написал в статията си:

Популярната малка Ева-Лота получава всеки ден всякакви доказателства за възхищение. Познати и непознати я затрупват с подаръци, бонбони, шоколад, играчки, книги — това е само малка част от всичко, който любезният пощальон Петерсон носи всеки ден в дома й от многото приятели, които искат да й засвидетелстват съчувствието си, че едно невинно дете бе въвлечено в такава мрачна трагедия.

— А какво ще правиш, ако Сикстен се събуди? — попита Кале.

Андерс го погледна невъзмутимо:

— Ще кажа, че съм дошъл да му пея приспивни песни и да проверя дали не се е напишкал.

— Хи-хи-хи — разхили се Кале. — Ей, популярна малка Ева-Лота, дай още един бонбон! Тогава ще станеш още по-популярна.

Ядоха, докато изпразниха кутията и кроиха планове за вечерта. Новият удар срещу червените ги изпълни с въодушевление. Да, Войната на розите беше страхотно хрумване! Накрая напуснаха главната квартира. Трябваше да се отправят към мястото на бойните действия, както обичаше да казва Андерс. Все щеше да им дойде някоя добра идея. Ако не, то поне щеше да изникне възможност да провокират малка престрелка с червените. Те се спуснаха по въжето, а Ева-Лота внезапно рече, без да мисли:

— Да, да, щастливите игри на де…

Тя млъкна и стана съвсем бяла. От устните й се изтръгна хълцане и тя избяга бързо.

Този ден Ева-Лота не излезе повече на игра.

— Тази нощ ще го направим! — заяви Андерс няколко дни по-късно.

Различни непредвидени обстоятелства наложиха отлагането на операцията по прехвърлянето на Великия Мумрих в глобуса на Сикстен. Първо, трябваше да изчакат пълнолунието. Нали трябваше да има пълнолуние. То притежаваше магическа сила и им помагаше, а и освен това даваше известни предимства — например, човек можеше да се ориентира в чужда стая, без да използва осветление. Второ, през последните дни у пощенския директор гостуваха двете млади лели на Сикстен.

— Как да се промъкне човек в къща, където от всяко ъгълче наднича по някоя малка леля — възмути се Андерс, когато Кале го попита какво ще правят сега. — Колкото повече хора има в една къща, толкова по-голяма е възможността някой да се събуди и да провали всичко.

— Да, лелите сигурно спят съвсем леко — съгласи се Кале.

И така, за негово най-голямо учудване, на Сикстен му се наложи често-често да отговаря на загрижени въпроси за своите лели — дали са добре и колко още ще останат. Накрая той се ядоса.

— Какво толкова разпитвате за моите лели? — тросна се той, когато Андерс поднови разпита за пореден път. — Да не са ви направили нещо?

— Естествено, че не — отвърна кротко Андерс.

— Тогава какъв ти е проблемът — не се успокояваше Сикстен. — Предполагам, че ще си тръгнат в понеделник. За съжаление. Защото аз ги харесвам, особено леля Ада. И не мога да си представя, че могат да пречат на някого, особено докато са си вкъщи, а не препускат побеснели из града.

След тази подробна информация Андерс вече не посмя да пита за лелите, защото Сикстен щеше да заподозре нещо.

— Тази нощ ще го направим! — заяви решително Андерс един ден.

Те бяха седнали на верандата на пекаря и похапваха прясно изпечени бисквити, които Ева-Лота тъкмо беше измолила от баща си. Преди известно време покрай тях минаха червените. Вървяха към новата си главна квартира в имението. Там вече нямаше полицаи. Прерията отново се беше ширнала приветлива и мирна, сякаш дълбокото й спокойствие никога не е било нарушавано от нещо по-сериозно от Войната на розите. Имението беше твърде добро убежище, за да бъде изоставено и червените вече не мислеха за онова, което се беше случило в съседство.