Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Те изпиха сока навън на прекрасното време.

— Ще ми се да видя въздушната ти пушка — опита пак Кале.

Тази въздушна пушка, която винаги висеше на стената в стаята на Сикстен, беше неговото най-ценно притежание. Той беше им я показвал и показвал, и показвал, докато това накрая се превърна в истинско мъчение за всички. За Кале нямаше нищо по-досадно на света от тази въздушна пушка. Но сега тя можеше да бъде употребена за едно добро дело.

Сикстен грейна.

— Искаш да видиш въздушната ми пушка? — попита той зарадван. — Естествено, че може! — Той изтича в гаража и я донесе.

— Какво е станало? — попита недоволно Кале. — В гаража ли я държиш вече?

— Да, така е по-добре, защото ми е под ръка — рече Сикстен и започна да обяснява на Кале в пълни подробности частите на своето съкровище.

Андерс и Ева-Лота така се разсмяха, че се задавиха с трохите от сладкиша. Ева-Лота разбра, че за да успеят наистина да влязат в стаята на Сикстен, е необходима малко женска хитрост. Тя погледна към прозореца на Сикстен и рече невинно:

— Ах, сигурно изгледът от твоята стая е много красив?

— О, да, и още как — потвърди Сикстен.

— Разбирам — продължи Ева-Лота, — и ако дърветата пред прозореца ти не бяха толкова високи, ти би могъл да видиш дори водната кула.

— Хм, какво по-точно искаш да кажеш, естествено, че виждам водната кула — възмути се Сикстен.

— Да, разбира се, че вижда водната кула — потвърди Бенка, готов да помогне както винаги.

— Виждаш ли я? — почуди се Ева-Лота. — Какви ги говориш! Не ти вярвам.

— Какви си ги измисляте, момчета! — намесиха се Кале и Андерс. — Той просто не би могъл да види водната кула в никакъв случай!

— Празни приказки — заяви Сикстен, — най-добре елате горе! Такива водни кули ще ви покажа, че ще ви падне шапката, слепи глупаци такива!

Той тръгна напред, останалите след него.

На пода в хладното преддверие лежеше едно коли, което скочи и залая, когато влязоха.

— Добре, добре, Бепо! — успокои го Сикстен. — Това тук са само няколко малоумни идиоти, които искат да видят водната кула.

Те се изкачиха до стаята на Сикстен на втория етаж и той триумфално ги заведе до прозореца.

— Ето! — рече той гордо. — Ето това аз наричам водна кула. Нищо чудно вие да го смятате за камбанария или нещо такова.

— Сега какво ще кажете! — попита доволно Йонте.

— А, да, наистина — процеди Ева-Лота с презрителна усмивка. — Значи можеш да виждаш водната кула. Е, доволен ли си?

— Какво ти става? — попита ядосан Сикстен.

— Ооо, аз просто… исках да кажа… Какво ли е да виждаш цялата водна кула… — и тя се засмя чаровно.

Андерс и Кале малко се интересуваха от гледката. Вместо това очите им шареха наоколо, търсейки подходящо скривалище за Великия Мумрих.

— Хубава стая имаш — похвалиха те Сикстен, сякаш не бяха влизали в нея повече от стотина пъти. Разходиха се из нея, опитаха с ръка леглото на Сикстен и разсеяно надникнаха в чекмеджетата на писалището му.

Ева-Лота бе заета с това да задържи другите при прозореца. Тя насочваше вниманието им към всичко, което можеше да се види през прозореца, а това не беше малко.

Върху скрина стоеше глобусът на Сикстен. Гениална идея осени едновременно Андерс и Кале: глобусът, естествено, щеше да бъде скривалището!

Те се погледнаха в очите и кимнаха в пълно единодушие. От предишните си посещения при Сикстен те знаеха, че глобусът може да се разглоби на две половини. Сикстен правеше това от време на време, за да се забавлява, и затова екваторът на глобуса беше леко излющен. Ако трябваше да се вярва на този глобус, големи части от екваториална Африка още не бяха изследвани — толкова много бели петна имаше там.

Естествено, имаше известен риск Сикстен да реши отново да разглоби своето земно кълбо и да намери Великия Мумрих, Андерс и Кале съзнаваха това. Но какво щеше да бъде Войната на розите без известен риск?

— Струва ми се, че вече видяхме всичко — изрече Андерс с многозначителен тон и Ева-Лота напусна облекчена мястото си при прозореца.

— Е, благодаря, гледката е чудесна наистина, но стига толкова — усмихна се доволно Кале. — Хайде, да изчезваме!

— Кок ъ дод е? — не се стърпя да попита Ева-Лота.

— Гог лол о боб у сос — отвърна бързо Кале.

— Боб рор а вов о! — похвали го Ева-Лота.

Сикстен я погледна разгневен. Отново бяха започнали да „рорят“, както наричаше той техния език.

— Е, наминете пак, като ви се прище да видите водни кули — това беше всичко, което можа да каже той на свой ред.