Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Но комисарят през цялото време беше наясно, че някой от тях бе решил да се измъкне от финансовите проблеми, в които се бе заплел, като убие Грен. Това най-вероятно беше мотивът за престъплението. Обаче никой не прави такова нещо, ако не е сигурен, че е взел всички документи, които биха могли да го издадат.

И ето сега това момиче им разказа, че убиецът е изпуснал там между храстите една полица. Полица, върху която е написано името му! Полица с името на убиеца… Комисарят толкова се развълнува, че когато отново се наведе към Ева-Лота гласът му трепереше.

— Ти вдигна ли полицата?

— Да, естествено — отвърна Ева-Лота.

— Какво направи с нея? — Комисарят отново затаи дъх.

Ева-Лота се замисли. Докато тя размишляваше, наоколо цареше мъртвешка тишина. Само сипката продължаваше концерта си в ябълковото дърво.

— Не си спомням — рече накрая Ева-Лота.

Комисарят простена тихо.

— Но нали ви казах, че това не беше нищо повече от един малък лист хартия — повтори Ева-Лота, за да го утеши.

Тогава комисарят взе ръката й и й обясни бавно и ясно, че полицата е изключително важен лист хартия, с който се потвърждава, че си заел пари от някого и че си длъжен да върнеш тези заети пари. А това се потвърждава като се подпишеш с името си под полицата. Човекът, който бе убил Грен, го е направил, защото не е имал пари да върне заема. Той беше убил хладнокръвно един човек, за да получи обратно полиците си, за които Ева-Лота твърдеше, че са съвсем маловажни. А името му е било написано на листа, който е изпуснал на пътеката. Сега Ева-Лота разбира ли, че е важно да си спомни какво е направила с полицата?

Ева-Лота разбра и наистина се помъчи много. Спомняше си как стои там с полицата в ръка. Помнеше, че точно тогава тресна страшна гръмотевица. Но повече не си спомняше. О, тя разбира се си спомняше за ужаса след това. Но за полицата нямаше никакъв спомен. Разочарована, тя призна безсилието си на комисаря.

— А не прочете ли случайно името, което беше написано там? — попита комисарят.

— Не, не се сетих — отвърна Ева-Лота.

Комисарят въздъхна. Но той си каза, че работата на един полицай не би могла да бъде толкова лесна. Все пак разпитът на момичето изясни много неща. Човек не би могъл да очаква, че на всичкото отгоре ще му кажат и името на убиеца.

Преди да продължи разговора с Ева-Лота, той нареди по телефона да се претърси всеки сантиметър от общинската ливада. Мястото на убийството вече беше проучено много сериозно, но един лист хартия можеше да бъде отвян много надалеч. А полицата трябваше да бъде намерена.

Накрая Ева-Лота разказа как е открила мъртвия Грен. Тя преглъщаше непрекъснато и говореше съвсем тихо. А баща й покри лице с ръцете си, за да не гледа уплашения израз в очите й.

Но ето че мъчението съвсем скоро щеше да свърши. Комисарят имаше само още няколко въпроса. Ева-Лота твърдеше, че не е възможно убиецът да е от този град, иначе непременно би го познала. Ето защо комисарят я попита:

— Мислиш ли, че ще го разпознаеш, ако го видиш още веднъж?

— Да — изрече Ева-Лота бавно, — сред хиляди бих го разпознала.

— И ти никога преди това не си го виждала?

— Не — кимна Ева-Лота. После се поколеба за миг, сетне добави: — Всъщност донякъде…

Комисарят ококори очи. Този разпит беше пълен с изненади.

— Какво искаш да кажеш с това „донякъде“?

— Виждала съм вече панталоните му — изрече тя крайно неохотно.

— Я обясни по-ясно!

Ева-Лота обърна глава настрани:

— Трябва ли?

— Знаеш, че трябва. Къде, значи, висяха тези панталони?

— Те не висяха — обясни Ева-Лота. — Те се подаваха под един транспарант. Убиецът беше облечен с тях.

Комисарят посегна бързо към парчето сладкиш, което беше останало в подноса. Чувстваше, че има нужда от подсилване. Освен това се усъмни, че Ева-Лота действително е толкова сериозна, колкото изглеждаше в началото. Не започваше ли да си измисля.

— И така — поднови той разпита, — значи панталоните на убиеца се показваха под един транспарант. Чий транспарант?

— На Грен, естествено.

— А ти? Ти къде беше?

— Аз бях отвън на стълбата. Бяхме заедно с Кале. Понеделник вечерта след девет часа.

Комисарят нямаше деца и в този миг беше благодарен за това.

— Какво, за бога, сте правили в понеделник вечерта на стълбата на Грен? — запита той. И понеже междувременно беше понаучил това-онова, добави: — Ах, да, разбирам. Това е било пак заради някой Велик Мумрих, който сте преследвали.

Ева-Лота го погледна почти презрително.