Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Те седяха на верандата и чакаха, любезният криминален комисар, старши полицаят Бьорк и един следовател. Комисарят твърдеше, че било важно малкото момиче да не се разстрои от разпита. Във всеки случай да не се разстрои още повече. Затова било добре да присъства полицаят Бьорк от местния полицейски участък, който познаваше момичето. И за да заприлича целият разпит на малък приятелски разговор, той трябваше да се проведе в дома й, на слънчевата веранда, а не в участъка. Чуждата обстановка винаги притеснява децата, знаеше комисарят от опит. Свидетелските показания на момичето трябваше да бъдат записани на магнетофон, за да не го безпокоят повторно. След като разкажеше всичко, което знаеше, тя можеше спокойно да го забрави. Да забрави колко зло има на този свят. Така мислеше комисарят.

И ето че сега те седяха там и чакаха Ева-Лота. Беше рано сутринта и тя явно още не бе съвсем готова. През това време госпожа Лизандер донесе силно кафе и прясно опечени сладки. А те наистина имаха нужда от подсилване, бедните полицаи, които бяха работили цялата нощ, без да хапнат нищо и без да спят. Беше прекрасна утрин. Въздухът беше свеж и ясен след вчерашната буря. Розите в градината на пекаря изглеждаха като току-що окъпани, а синигерите и сипките цвърчаха бодро в старото ябълково дърво. На верандата ухаеше на кафе. Беше толкова приятно и уютно там. Човек не би повярвал, че тези трима господа, които седяха, похапваха и пиеха кафе, са полицаи на служба, които разследват убийство. В такава прекрасна лятна утрин не беше възможно да си представиш, че съществуват подобни неща.

Комисарят взе третата сладка и рече:

— Честно казано, не вярвам, че ще успеем да измъкнем нещо съществено от момичето — Ева-Лота ли се казваше? Не вярвам, че нейните показания ще ни доведат до някакви съществени изводи. Децата не могат да наблюдават обективно. Твърде много фантазират.

— О, Ева-Лота е доста обективна — не се съгласи полицаят Бьорк.

На верандата излезе пекарят Лизандер. На челото му се беше появила малка бръчка, която преди липсваше. Тази бръчка означаваше, че се тревожи за единственото си обично дете и е обезпокоен от това, че трябва да допусне полицаите да я измъчват със своите въпроси.

— Ей сега ще дойде — съобщи той. — Може ли да присъствам на разпита?

След известно колебание комисарят се съгласи. Той обаче постави условие пекарят да стои съвсем тихо и по никакъв начин да не се намесва в разпита.

— Е, всъщност няма да е зле Ева-Лота да е с баща си. Това ще я успокоява. Може пък да се страхува от мен.

— И защо да се страхувам — се чу един спокоен глас откъм вратата и Ева-Лота излезе на обляната от слънце веранда.

Тя погледна комисаря със сериозните си очи. Защо пък да я беше страх от него? Ева-Лота не се страхуваше от хора. Тя знаеше от опит, че повечето от тях са мили и любезни и не ти мислят злото. Едва вчера бе разбрала, че може да има и коварни хора. Тя обаче не виждаше причина, поради която да причислява към лошите и криминалния комисар. Знаеше, че той е тук, защото така трябва. Знаеше, че трябва да му разкаже всичко за вчерашния ужас в прерията, и беше готова да го направи. Тогава защо да се страхува? Главата й още тежеше от всичкия този плач и дълбокия сън през нощта. Не беше много ведра, но поне беше спокойна, съвсем спокойна.

— Добро утро, мъничка Лиза-Лота — поздрави я бодро комисарят.

— Ева-Лота — поправи го тя. — Добро утро!

— А, да, разбира се, Ева-Лота! Ела и седни тук, Ева-Лота. Искаме да поговорим с теб. Няма да трае дълго. А след това отново ще можеш да играеш с куклите си.

Той каза всичко това на Ева-Лота, която се чувстваше толкова стара, почти на петнадесет години!

— Престанах да си играя с кукли още преди десет години — каза тя, за да го ориентира в ситуацията.

Полицаят Бьорк имаше право — тя беше делово дете. Комисарят разбра, че ще трябва да намери друг тон и да се държи с Ева-Лота като с възрастна.

— А сега ми разкажи всичко — започна той. — Значи си била при уби… извън града, в ливадата? Как всъщност се случи така, че вчера по обед си била там съвсем сама?

Ева-Лота стисна здраво устни.

— Това… това не бива да казвам. Това е напълно тайно. Бях там с тайно поръчение.

— Мило дете — въздъхна комисарят, — ние се опитваме да разследваме убийство. В такъв случай всички тайни отпадат. Какво значи трябваше да направиш вчера при имението?

— Трябваше да взема Великия Мумрих — измънка Ева-Лота неохотно.