Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

— Побързай! Всяка секунда е скъпоценна в такива случаи. Ти самият би трябвало да знаеш това най-добре!

— Ах, струва ми се, че е по-добре да оставим полицията да свърши тази работа сама — рече Кале, за да се измъкне от неудобното положение.

— Ти ли казваш това? — извика Андерс възмутен. — След като толкова добре знаеш как могат да объркат всичко! Нали все това казваш. Недей да се правиш на важен и тръгвай.

Той хвана за ръката противящия се велик детектив и го повлече след себе си. Накрая те все пак стигнаха заградения район.

— Хей — почуди се Андерс, — знаеш ли какво става тук?

— Не, какво толкова?

— Великия Мумрих е ограден! Ако червените искат да го вземат, ще трябва да пробият полицейската верига.

Кале кимна замислено. Великия Мумрих беше преживял какво ли не, но за пръв път се намираше под полицейска закрила.

Полицаят Бьорк патрулираше край заграждението и Андерс тръгна право към него. Той повлече Кале след себе си и го побутна към Бьорк тъй, както някое куче донася хвърления предмет и после чака похвала.

— Чичо Бьорк, Кале е тук — рече той, изпълнен с очакване.

— Виждам — отвърна чичо Бьорк. — И какво иска Кале?

— Пуснете го да мине, за да огледа местопрестъплението — настоя Андерс.

Но чичо Бьорк поклати глава. Изглеждаше напълно сериозен.

— Вървете си оттук, момчета — рече той. — Вървете си у дома. Благодарете на Бога, че сте още толкова малки и нищо не разбирате от тези неща.

Кале се изчерви. Той разбираше това много добре. Разбираше, че тук не беше мястото на великия детектив с изсечените черти на лицето и големите приказки. Само да можеше да обясни това и на Андерс!

— Типично — рече с огорчение Андерс, докато се връщаха унило към града. — Дори да си разкрил всяко едно престъпление още от времето, когато Каин убил Авел, полицията никога няма да повярва, че частният детектив е способен да свърши това.

Кале още трепереше от неудобство. Самият той много пъти беше приказвал такива неща. Той искаше с цялото си сърце Андерс да смени темата. Но Андерс продължи:

— Рано или късно полицията ще оплете конците. Моля те, обещай ми, че тогава няма да поемеш случая, докато не дойдат да те молят на колене за това!

Кале обеща с готовност. Наоколо се бяха събрали малки групи мълчаливи хора. Те стояха и гледаха към храстите, където работеха експертите, за да разгадаят една драма, която беше коствала човешки живот. Днес в прерията беше забележително тихо. Кале се чувстваше потиснат. Накрая дори Андерс беше обзет от мрачното настроение. Може би все пак чичо Бьорк имаше право. Това тук наистина не беше за Кале, колкото и обигран детектив да беше той. Те вървяха мрачно към града.

Сикстен, Бенка и Йонте също се връщаха от прерията. Точно както предвиждаше Андерс, днес те си бяха взели отпуск от Войната на розите и прекараха много щастливи часове на въртележката и стрелбището. Но преди малко ужасната вест стигна и там и увеселителният парк бързо се опразни. Сикстен и Бенка също се втурнаха към прерията — само за да установят, че ще е по-добре да си вървят у дома. Тъкмо като взеха това решение, те срещнаха Андерс и Кале.

Днес белите и червените не бяха в настроение да враждуват. Те се върнаха заедно в града, размишлявайки за смъртта повече, отколкото през целия си досегашен живот. И много съчувстваха на Ева-Лота.

— Жал ми е за нея, честна дума — рече Сикстен. — Казаха, че нервите й били напълно съсипани. Само лежала и плачела.

Това порази Андерс повече от всички други ужасии. Той запреглъща като риба на сухо. Нали вината за това, че Ева-Лота лежи в къщи и плаче, беше негова.

— Май трябва да се погрижим за нея — обади се той накрая, — да й изпратим цвете или нещо такова…

Останалите се втренчиха в него, сякаш не вярваха на ушите си. Нима положението беше наистина толкова сериозно? Да праща цветя на едно момиче — той сигурно беше убеден, че Ева-Лота по някаква причина е обречена. Но колкото повече размишляваха върху предложението му, толкова по-благородно им се виждаше то. Ева-Лота трябваше да получи цветя, тя заслужаваше това.

Дълбоко развълнуван, Сикстен отиде вкъщи и открадна едно от червените мушката на майка си. Понесли саксията в ръце, момчетата потеглиха към дъщерята на пекаря.

Ева-Лота спеше и не биваше да бъде безпокоена. Но майка й взе мушкатото и го постави до леглото й, до главата, така че да съзре подаръка като се събуди.

Това не беше последният подарък, който щеше да получи Ева-Лота за участието си в тази драма.