Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Великият детектив Бломквист научи какво се бе случило застанал зад бащиния си тезгях, тъкмо докато увиваше във вестник две солени херинги за някакъв клиент. В този именно миг през вратата влетя госпожа Карлсон от Роудиберг, напълнена до пръсване с новини и преливаща от сензации. Само за две минути целият магазин се превърна във врящо гърне, в което кипяха въпроси, възклицания и ужасии. Продажбите спряха. Всички в магазина се устремиха към госпожа Карлсон. А тя дърдореше ли, дърдореше, та чак слюнка пръскаше от устата й. Всичко, което знаеше, и дори повече.

Великият детектив Бломквист, същият, който трябваше да бди за сигурността на града, стоеше втрещен зад тезгяха и надаваше ухо. Той не каза нищо. Не попита нищо. Беше като вкаменен. След като чу достатъчно, той се промъкна незабелязано в склада и се строполи върху един празен сандък.

Дълго седя там. Дали говореше със своя въображаем слушател? Тъкмо сега беше моментът за това. Не, той не говореше с него. Той изобщо не говореше. Но си мислеше разни неща.

„Кале Бломквист — мислеше си той, — ти си жалък страхливец, смешен малък страхливец. Точно това си ти! Велик детектив! Ха-ха, не струваш повече от едни стари пантофи! В този град се случват най-отвратителните престъпления, но ти си стоиш зад тезгяха и увиваш солена херинга. Продължавай все така, продължавай така, така поне ще вършиш нещо полезно!“

Той седеше там, подпрял глава с ръце, потънал в мрачен размисъл. Ах, защо точно днес трябваше да стои в магазина! Иначе сигурно Андерс щеше да прати него вместо Ева-Лота. И тогава той щеше да бъде този, който е открил престъплението. Или кой знае — може би щеше да пристигне там навреме, за да го предотврати? Тогава щеше да вкара престъпника в затвора. Както правеше винаги.

Но с дълбока въздишка той си спомни, че правеше винаги така само във фантазията си. И едва тогава Кале най-сетне проумя какво се беше случило. Прозрението сякаш го удари по главата и от това му премина всякакво желание да се прави на велик детектив. Това не беше някакво измислено убийство, което може да се разследва елегантно и да се перчиш с него пред някакъв въображаем слушател. Това тук беше ужасяваща, страшна, противна действителност, от която всичко го заболя. Той се презираше за това, но нямаше съмнение, че се радва, наистина се радва, задето не е бил днес на мястото на Ева-Лота. Горката Ева-Лота!

Той напусна магазина, без да помоли някого за разрешение. Трябваше да отиде при Андерс, за да говори с него. Нямаше смисъл да се опитва да говори с Ева-Лота, това му беше ясно, защото госпожа Карлсон се вайкаше, че дъщерята на пекаря не е на себе си. „Докторът е при нея“ — целият град вече знаеше това.

Андерс обаче не знаеше съвсем нищо. Той си седеше в обущарската работилница и четеше „Островът на съкровищата“. От ранния предобед при него не беше се отбивала жива душа и това беше истински късмет! Заобиколен от зли пирати, в момента Андерс се намираше на един остров в Южно море и изобщо не се интересуваше от подметките на обувките.

Когато Кале нахлу през вратата без всякакво предупреждение, Андерс се втренчи в него тъй, сякаш е влязъл еднокракият Джон Силвър. Той бе приятно изненадан, че нашественикът е само Кале. Скочи от трикракото си столче и запя безгрижно:

Кале потрепери.

— Млъкни — прекъсна го той, — млъкни, ти казвам.

— Ти си като учителя по музика. И той това казва винаги, когато започна да пея — съгласи се Андерс примирено.

Кале явно носеше някаква вест, но Андерс го изпревари.

— Разбра ли, че Ева-Лота вече е взела Великия Мумрих?

Кале го погледна с укор. Какви ли глупости щеше да наговори още Андерс, преди Кале да успее да му съобщи новината? Той отново отвори уста, но и сега Андерс му попречи. Твърде дълго бе седял сам и от него се изля поток слова. Той взе „Островът на съкровищата“ и го пъхна под носа на Кале.

— Кале, Кале, ето това се казва книга — заяви той. — Истински приключенски роман! Човече, тогава е трябвало да живеем! Какви премеждия! В наше време вече нищо не се случва!

— Така ли, нищо ли? — проговори най-сетне Кале. — Ти не се чуваш какво говориш. — И тогава той разказа на Андерс какво „се беше случило в наше време“.

Тъмните очи на Андерс потъмняха още повече, когато чу до какво е довела заповедта му за преместване на скривалището на Великия Мумрих. Искаше веднага да изтича у Ева-Лота, ако не за да я успокои, то поне за да й покаже по някакъв начин, че се смята за жалък въшльо, защото я беше изпратил с такова опасно поръчение.