Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

— Побързай, нямаме никакво време — шепнеше заклинателно Кале на Ева-Лота.

Тогава внезапно жалузът на Грен се вдигна с трясък и старецът надникна от прозореца. Това се случи толкова неочаквано и така стресна децата, че Кале внезапно загуби равновесие. Той се приземи с трясък и едва не повлече след себе си Ева-Лота.

— Е, ти май наистина много бързаш — не се сдържа Ева-Лота. Тя се вкопчи мъчително за стълбата, за да не падне след приятеля си и погледна умолително Грен.

Грен обаче беше втренчил печалните си старчески очи в Кале, който лежеше на земята и се опитваше да си поеме въздух и каза с печален старчески глас:

— Ех, ех, щастливите игри на детството. Щастливите, невинни игри на детството. Ех, ех!

Ева-Лота и Кале нямаха време да обяснят на Грен защо използват стълбата му, а самият той явно не намери нищо странно или неестествено в това. Очевидно според него щастливите, невинни игри на детството налагаха от време на време децата да се катерят по стълбите на своите съседи. Кале и Ева-Лота се сбогуваха припряно с него и изчезнаха колкото се може по бързо от двора му. Но Грен сякаш не забеляза това. Той само въздъхна тихо на себе си и пусна транспаранта.

В тъмната уличка зад къщата на Грен тримата рицари на Бялата роза най-сетне се събраха след всички премеждия. Те си стиснаха ръцете, а предводителят каза:

— Добра работа, храбреци!

После обаче трябваше да се бяга. От другия край на улицата вече се чуваше някакъв шум, който приближаваше застрашително. Това бяха червените, които най-сетне бяха дошли на себе си и жадуваха за мъст.

По това време жителите на Роудиберг вече си бяха в леглата и спяха. Сега обаче някои от тях подскочиха стреснато в съня си, объркани и замаяни. Да не би небесното войнство на Вотан да преминаваше отвън? Но не, това бяха само тримата благородни рицари на Бялата роза, които се носеха с вихрени крачки по уличния паваж. На петдесет метра след тях същото правеха тримата също толкова благородни рицари на Червената роза. Техните крачки бяха не по-малко шеметни, а кресливите им злъчни викове не биха могли да бъдат заглушени и от най-модерните пожарникарски сирени, включени на последна степен.

В началото Белите рози успяха да запазят предимството си. Те профучаваха край ъглите, така че ушите им свистяха, и се подсмихваха доволно, когато чуваха далеч зад себе си високите закани на Сикстен за онова, което ги очаква, когато ги спипа.

Диво опиянение обзе Кале, докато се носеше в тъмнината. Ето това се казваше живот — почти толкова вълнуващ, колкото залавянето на престъпници. Но да ловиш престъпници можеш само във въображението си. В действителност такива нямаше, така стояха нещата в този град. Но ето това тук беше истинско приключение: тропотът на краката на преследвачите след тях, задъханото дишане на Андерс и Ева-Лота, неравният паваж под петите му, тъмните малки улички и мамещите със спасителната си тъмнина дворове и местенца за пропълзяване, в които можеш да се скриеш — о, да, всичко това заедно беше божествено, щеше да се получи вълнуващо преследване.

Но най-хубавото беше да усеща как точно му се подчинява собственото му тяло, колко бързо се движат краката му и колко леко диша. Би могъл да препуска така цялата нощ. Чувстваше се достатъчно силен да избяга от цяла глутница кучета кръвопийци, ако се наложеше.

Хрумна му, че би било още по-вълнуващо да бъде сам с преследвачите. Тогава би могъл да ги дразни още повече и да маневрира още по-дръзко по един или друг начин.

— Скрийте се — извика той, тичайки, на Андерс и Ева-Лота. — Ще ги надхитря.

Според Андерс предложението беше великолепно. Всички възможности да се изпързалят червените бяха добре дошли. Когато достигнаха следващия ъгъл, Андерс и Ева-Лота се вмъкнаха светкавично в една входна алея и застинаха там, сдържайки с труд пъхтенето си. След няколко секунди червените изтрополяха откъм ъгъла. Те преминаха толкова близо до Андерс и Ева-Лота, че те можеха да ги пипнат. Ева-Лота с труд се овладя да не подръпне с ръка червената като морков коса на Сикстен, докато той минаваше край нея. Но червените не забелязаха нищо и продължиха преследването, без да забележат, че са подведени.

— Толкова лесно може да ги изпързаля човек, като малки деца са! — присмя се Андерс. — Сякаш никога не са ходили на кино. Там поне щяха да видят как се прави този номер.

— На Кале обаче ще му е тежко — напомни Ева-Лота и се вслуша замислено в тропота на тичащите крака, който се отдалечаваше в тъмнината. — Три зли червени лисици, които преследват едно бедно малко бяло зайче — добави тя, изпълнена внезапно със състрадание.