Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Кале я послуша. Предпазливо, много предпазливо той се заизкачва по стълбата. Ева-Лота го последва леко и безшумно. Положението стана критично едва когато се озоваха на равнището на осветения прозорец на горния етаж.

— Грен има гости — прошепна Кале на Ева-Лота. — Чувам ги как си говорят.

— Пъхни си главата през прозореца и помоли за парче сладкиш — предложи му Ева-Лота и захихика, доволна от хубавото си предложение.

На Кале обаче то явно не се видя особено подходящо. Той продължи пътя си към покрива колкото се можеше по-бързо. Ева-Лота също се разбърза, докато преминаваше край отворения прозорец.

Да, Грен имаше гости, чуваше се съвсем ясно. Но не сервираха сладкиши. Някой стоеше с гръб към прозореца, някой, който говореше развълнувано с дълбок глас. Ева-Лота можа да види само част от госта, тъй като транспарантите бяха спуснати наполовина. Посетителят на Грен носеше тъмнозелен панталон от габардин. А после тя чу гласа му.

— Да, да, да — рече гласът нетърпеливо. — Ще опитам. Ще платя. За да се измъкна най-сетне от този ад!

В отговор се чу хленчещия глас на Грен:

— Но вие все така казвате. Сега обаче не мога да ви чакам повече. Не разбирате ли — искам си моите пари!

— Ще си ги получите, казвам ви — прекъсна го непознатият. — Ще се срещнем в сряда. На обичайното място. Донесете ми полицата, не, всички проклети полици, всяка една от тях. Ще ви ги платя всичките. Трябва най-сетне да се сложи край на това.

— Но, моля ви, не се ядосвайте толкова. Вие все пак разбирате, че аз трябва да си върна парите — заговори му успокоително Грен.

— Кръвопиец! — изръмжа непознатият и по гласа му личеше, че наистина го мисли.

Ева-Лота продължи бързо нагоре по стълбата. Кале я очакваше, седнал на билото на покрива.

— Тези долу се караха за пари — обясни му Ева-Лота.

— А, сигурно за онези проценти — промърмори Кале.

— Щеше ми се да знам какво е това полица — рече Ева-Лота замислено. Сетне обаче припряно смени темата. — Ах, няма значение! Хайде, Кале.

За да се приближат до прозореца на Йонте, те трябваше да преминат по билото на покрива до отсрещната страна. Доста страшничко беше там под тъмното небе без мигащи звезди, които да осветляват опасния им път. И нищо, за което да се хванеш, освен комина по средата на покрива, който им предложи за кратко своята опора. Те се пуснаха от него с голямо нежелание, за да продължат опасния си преход. Смелостта им бе възнаградена от гледката към стаята на Йонте, която се откри пред тях. Техният предводител седеше на един стол, заобиколен от Червени рози, които размахваха ръце и му крещяха. Той обаче само гордо въртеше глава.

Ева-Лота и Кале легнаха по корем на покрива и се подготвиха да се наслаждават на представлението. Можеха да чуят и видят всичко, което ставаше отсреща. Какъв триумф! Какъв успех! Само дето шефът им трябваше да знае, че спасението е съвсем близо. Неговите верни сподвижници бяха само на два метра от него, готови да пролеят кръвта си и дори да жертват живота си за него.

Трябваше да се изясни само една дребна подробност. Как по-точно да стане освобождаването? Достойно за подражание беше желанието им да пролеят кръв и да жертват живота си, но как по-точно да го сторят? През пропастта широка два метра!

— Все ще ни хрумне нещо — рече уверено Кале и се намести удобно, доколкото позволяваха условията.

Разпитът при Йонте продължаваше.

— Пленнико, давам ти последен шанс да спасиш жалкия си живот — заяви Сикстен и дръпна доста грубо ръката на Андерс. — Къде скрихте Великия Мумрих?

— Съвсем напразно питаш! — отвърна Андерс. — Белите рози са сложили могъщата си ръка на Великия Мумрих от незапомнени времена. Вие никога няма да го откриете, по-добре си тегли ножа — добави той не толкова тържествено.

Кале и Ева-Лота кимаха одобрително от наблюдателния си пункт. Сикстен, Бенка и Йонте обаче изглеждаха истински ядосани.

— Ще трябва да го затворим за през нощта в моя гараж, за да омекне — рече мрачно Сикстен.

— Ха-ха — отвърна му Андерс. — Като Кале и Ева-Лота, така ли? Както чух, те успели да се измъкнат за не повече от пет минути. Смятам да последвам примера им.

Червените рози като че ли се замислиха. За тях оставаше загадка как Кале и Ева-Лота бяха успели да се измъкнат от затвора си. Изглеждаше направо свръхестествено. Пред Андерс обаче те се правеха на невъзмутими.

— Само не си въобразявай, че си царят на бегълците — рече Сикстен. — Там, където ще те затворим, там и ще си останеш. Но първо искаме да научим от теб още нещо за този таен език. Ще ти намалим наказанието, ако ни дадеш шифъра.