Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

— Ето им материал за размисъл: прозорецът е затворен отвътре, а вратата отвън! Има да се чудят как сме се измъкнали — закиска се Ева-Лота възхитена.

— Една точка за Бялата роза — добави Кале и се засмя доволно.

Андерс не беше в гаража на Сикстен. Навесът беше тих и пуст както преди. Майката на Сикстен се гласеше да простира пране в градината.

— Не знаете ли къде е Сикстен? — попита Ева-Лота.

— Хм, допреди половин час беше тук — отвърна жената на пощенския директор — с Бенка, Андерс и Йонте.

Ясно беше, че червените са отвели пленника на по-сигурно място. Но къде? Отговорът се намираше непосредствено до тях. Кале го видя пръв. В тревата беше забит финландски нож, острието му пробождаше малка бележка. Беше ножът на Андерс. Кале и Ева-Лота веднага го познаха. А на бележката беше написана една-единствена дума: „Йонте“.

Явно белият предводител беше успял да приспи за миг вниманието на врага и да остави това кратко съобщение на бойните си другари.

Кале сбърчи чело дълбокомислено.

— Йонте — промърмори той, — това може да означава само едно: Андерс е отведен в дома на Йонте.

— Нима би могло да означава нещо друго? — присмя му се Ева-Лота. — Щом е при Йонте, то естествено е по-умно да напише Йонте, а не Бенка.

Кале не я удостои с отговор.

Йонте живееше в онази част на града, която се нарича Роудиберг. В малките къщурки на този квартал не живееше най-изисканото население. Но Йонте изобщо нямаше претенции да принадлежи към заможните. Той беше напълно доволен от съборетината, която обитаваше семейството му, състояща се от стая и кухня на долния етаж и малко помещение под покрива. Горе можеше да се живее само през лятото. През зимата под покрива беше твърде студено. Но през юли в таванската стаичка беше горещо като във Венецианския затвор и затова там беше идеалното място за разпит. Йонте беше едноличният собственик на тази стая. Той спеше там на обикновено походно легло, там беше и саморъчно направената етажерка от дъски, където пазеше своите скъпоценности. Никой крал в своя палат не би могъл да бъде по-доволен от Йонте в своята стая, където топлият въздух беше замрял неподвижен и мухите бръмчаха по тавана.

Тук червените доведоха Андерс. За щастие родителите на Йонте точно в този ден бяха извън града, на малката си градина. Бяха си взели храна и нямаше да се върнат рано. Йонте трябваше да се грижи сам за себе си и да си изпече наденица и картофи като огладнее.

И понеже майката на Сикстен простираше точно пред главната квартира на Червената роза, а пък домът на Йонте беше освободен от каквито и да било родители, на Сикстен му хрумна забележителната идея да проведе мъченията и разпита в стаята на Йонте.

Кале и Ева-Лота проведоха съвет. Естествено, те можеха да стартират спасителната експедиция веднага. След известно обмисляне обаче те предпочетоха да изчакат още малко. Глупаво щеше да бъде да се покажат точно сега на червените. Наближаваше часът за вечеря. Скоро Сикстен щеше да прати Бенка или Йонте в имението. Скоро в имението щеше да се появи Бенка или Йонте и да се почесва по главата, изумен от загадъчното бягство на Кале и Ева-Лота. Това беше много сладостна мисъл. Жалко би било да развалят такъв триумф.

Кале и Ева-Лота решиха да отложат спасителната акция за след вечеря. Те знаеха, че Андерс срещу честната си дума ще получи отпуска, за да се върне у дома и да вечеря, както си му е редът. А нямаше по-неудачно нещо за една спасителна експедиция от това, да се появи на мястото на произшествието точно в мига, в който онзи, който трябваше да бъде спасен, се отправя свободно към дома си, за да вечеря.

— Впрочем — рече Кале, — ако трябва да се наблюдава някой, който е затворен в жилище, това трябва да се прави, когато е тъмно и е запалено осветлението. Преди да бъдат спуснати жалузите. Всеки, който поне малко разбира от криминалистика, знае това.

— Йонте няма жалузи — констатира трезво Ева-Лота.

— Толкова по-добре — заяви Кале.

— Но как ще наблюдаваме през прозореца му? Та той е на покрива! — почуди се момичето. — Моите крака наистина са доста дълги, но все пак…

— Вижда се, че ти никога не си учила криминалистика. Какво според теб прави криминалната полиция в Стокхолм? Когато искат да наблюдават някоя триетажна къща, в която живеят престъпници, те си осигуряват достъп до някое жилище от отсрещната страна на улицата, най-добре в четириетажна къща, за да са малко над престъпниците. И тогава застават там с далекогледите си и гледат право в стаите им, разбира се, преди да бъдат спуснати жалузите.