Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

— Както и да те разпитват, с каквото и да те заплашват, никому няма да казваш за сведенията, които получавам от чужбина. От днес нататък ще работиш в моя кабинет и ще останеш да живееш в замъка, където аз ще мога да те предпазвам от всякакви въпроси и заплахи. Обикнах те много след разказа за изпитанията ти, в които си показала търпение и мъжество. Радвам се, че те срещнах, за да запълниш моята старческа самотност. Сигурно си чувала да казват: „Какъв щастливец е Волфрам Пендавоан!“. Всъщност аз далеч не съм щастлив и моят живот е по-тежък от живота на най-бедните ми работници. Богатството не дава щастие, а налага тежки задължения. Седем хиляди души, седем хиляди живота съществуват на моя отговорност. Аз съм длъжен да се грижа за тях.

Той замълча. На Пиерета й беше жално до сълзи.

— Вероятно си чула, а и от писмото разбра, че имам син. Между нас се появи недоразумение, което ни раздели. Причина за това стана женитбата му. Аз така обичах моето мило момче! Като мисля за него, представям си го като малко дете… Моят син, когото толкова обичах, предпочете пред своя баща една непозната, чужда жена и не се върна повече. Надявах се, че той ще отстъпи, навярно той си е мислел, че аз ще сторя това. Обаче характерите ни се оказаха еднакви — никой не отстъпи. Сега не зная нищо за него. Когато се разболях, мислех, че той ще се върне при мен. Уверен съм, че му е било известно, но вероятно жена му, недоволна от това, че не пожелах да я приема в моя дом, го е задържала. Да бъде проклета!

Пиерета слушаше стария човек с разтуптяно сърце, което се сви при последните му думи.

— Но нали в писмото си господин Филд казва, че тя е надарена с всякакви добродетели — ум, доброта, кротост, нежна душа и откровен характер. Дори за миг не бива да допускате, че тя е толкова зла! Нима господин Филд ви е писал неверни неща?

— Не вярвам, той е бил погрешно осведомен. Така или иначе, уверен съм, че написаното не отговаря на действителността. Ако това беше вярно, моят син сега би се намирал при своя болен баща. Неговото място е до мен. Кому ще предам своята работа, когато няма да бъда в състояние да върша нищо? А това може да се случи много скоро… Кой ще ме подкрепи в това тежко време? Кой ще бъде моят наследник? Старанията ми да науча къде е остават безрезултатни. Не зная дали е още жив. Нима Господ би ми изпратил такова скръбно изпитание? Но аз се надявам, че той е жив. В противен случай за кого работя, каква цел има животът ми без него? Нали природният закон повелява родителите да умират преди своите деца? Не, не може да е умрял. Щяха да ми съобщят. Жена му първа би сторила това.

От очите на Пиерета се стичаха горещи сълзи, които пареха страните й.

— Разказах ти всичко, което тежи на душата ми, за да разбереш колко е важно за мен да ми служиш вярно. Искам да намеря сина си, искам да го върна. Ти трябва да ми помогнеш. Не желая някой да ми пречи и да ме шпионира. Ето какво исках да ти кажа.

Пиерета беше дълбоко развълнувана и напразно търсеше думи, с които да изрази съчувствието и предаността си. Гърлото й се схвана, а пресъхналите й устни не бяха в състояние да промълвят желаните слова. Най-сетне, когато стигнаха до една от най-отдалечените фабрики, Пиерета каза:

— О, аз ще сторя всичко, което пожелаете, ще ви бъда предана с цялата си душа.

Като обходиха всички фабрики, те се върнаха в замъка. Файтонът бавно мина покрай позлатената решетъчна врата и навлезе в широката алея. Конят със спокойна стъпка вървеше към дома, а Пиерета, отпуснала спокойно юздите му, унесено съзерцаваше просторните поляни, изпъстрени с ярки цветя.

Макар че господарят на този чуден парк беше сляп и не виждаше цветята, тук цареше образцов ред.

На главния вход ги посрещна стар слуга.

— Ти ли си, Бастиен? — попита Волфрам Пендавоан. — Придружи малката госпожица до стаята с пеперудите. Погрижи се за всичко, което й е необходимо. Не забравяй също да поставиш на масата още един прибор, точно срещу моя. Прати ми Феликс, за да ме придружи.

Бастиен поведе Пиерета по бяла мраморна стълба. Всичко, което виждаше, я изненадваше с необикновения си разкош. Като стигнаха втория етаж, Бастиен отвори една врата и каза:

— Влезте, госпожице! Сега ще изпратя камериерката, която ще ви обслужва.

Върху стените на просторната стая беше опъната копринена дамаска, нейният нежен цвят открояваше възхитителните багри на летящи като живи пеперуди. Подът беше постлан с мек, пухкав килим, осеян с втъкани полски цветенца. Обстановката беше невероятно красива. Пиерета с възхищение разглеждаше предметите в стаята, когато влезе млада жена в светла рокля и дантелено боне на главата.